Любча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любча
Поглед към Любча от местността Мараша
Поглед към Любча от местността Мараша
Общи данни
Население 866 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,037 km²
Надм. височина 1170 m
Пощ. код 4833
Тел. код 030458
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 44642
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Доспат
Елин Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Любча
Велико Митков
(ДПС)
Любча в Общомедия

Любча (старо име Любче) е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Любча през зимата.

Село Любча се намира в югозападната част на Родопите. То попада в историко-географската област Чеч. Селото е с южно изложение и благоприятен климат за земеделски култури като тютюн, картофи и други. От селото може да се видят северните планински върхове на Гърция, както и Пирин.

Малкото и китно селце започва да опустява. Голяма част от младото население вече намира препитание в големите градове като София, Пловдив и Варна. Една част от тях е в чужбина, за да търси по-добър живот.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османските документи селото се среща под името Лубича (на османски турски: ﻟﻮﺑﻴﭽﻪ).[1] В 19 век Любча е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Люпче (Luptche) е посочено като село с 40 домакинства и 116 жители помаци.[2] През 1899 година селото има население 351 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Любча (Любче) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани[4] в 55 къщи.[5]. Според Стефан Веркович към края на 19 век Любча има мюсюлманско мъжко население 154 души, което живее в 46 къщи.[6]

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Любча била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини и така Любча дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република. Любската чета действала заедно с четите от селата Ваклиново, Кочан, Вълкосел и Доспат. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.[7]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Кочан, Бръшлян и Жишево, Любча, Марулево, Усина и Црънча живеят 2416 помаци.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението се състои от помаци изповядващи исляма.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • ОУ „Христо Ботев“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Римски мост
  • На запад от селото се намират руините на Пониква.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 94.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  3. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  4. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  5. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  7. Мехмед, Хюсеин. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София, [2007]. с. 91.
  8. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.