Късак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Късак
Поглед към Късак
Поглед към Късак
Общи данни
Население 759 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,231 km²
Надм. височина 1338±1 m
Пощ. код 4832
Тел. код 030457
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 41006
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Доспат
Елин Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Късак
Джамал Шалганов
(ДПС)
Късак в Общомедия

Късак, познато още като Касъка, е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Късак се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Стефан Захариев към 1850 година в Късак (Късъклъ) има 30 помашки къщи и 100 жители-помаци.[1]

В документ от Главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Късак (Kısak).[2]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година местните жители се вдигат на бунт, пореди което селото е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк.

По време на т. нар. Възродителен процес селото е обградено от полиция и военни в продължение на два дни. Всички жени са заставени да се явят в училището. В една от стаите му се разиграва мним съдебен процес, като всяка жена е осъдена да смени традиционната си носия. След това е изпратена в съседната стая, където две учителки-комунистки обслужват импровизиран магазин за дрехи, преобличат жената и я заставят да подпише документ, че е съгласна парите за дрехите ѝ да бъдат одържани от надниците ѝ в ТКЗС. През нощта се чуват изстрели от автоматично оръжие с цел сплашване на населението.[3]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Късак и джамията в него.

Населението се състои изцяло от помаци, изповядващи ислям.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • ОУ „Христо Ботев“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
  2. Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 202. Посетен на 16 март 2009.
  3. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 31.