Почан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Почен)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Почан
Πότσαν
Поченските скали.
Поченските скали.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Чеч
Население (1923) изселено души
Пощенски код -
Телефонен код -
Почан в Общомедия

Почан, Почен, Бучан или Божан (на гръцки: Πότσαν,[1] Πότσεν[2] или Πότσανα[3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Почан се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Тисово, Манастир, Борен и Бръщен. Край селото протича Тисовската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Макс Фасмер името Почан (Πότσαν) е славянско и произлиза от Бучан, Бочан.[1]

Според Йордан Н. Иванов името Почен е от началното *Потчане от местното име *Потче, тоест пътче, умалително от път. Старобългарското ѫ минава в о в говора, а т в съгласковата група отпреградна и преграднопроходна съгласна тч изпада - например Ръчен при Горно Фращани от *Рътчене от *Рътче, умалително от рът, Грачен от началто *Градьчане.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Почан (Бучане) е вписано както следва - немюсюлмани: 33 домакинства, неженени - 5, вдовици - 4.[5] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Почан (Бучане) с немюсюлмани: 29 домакинства, неженени - 5; вдовици - 2.[6] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Почан (Бучани) както следва: мюсюлмани - 6 семейства и 5 неженени; немюсюлмани - 3 семейства.[7] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Почан (Бучан) са зачислени 23 мюсюлмански домакинства.[8]

Население на Почан 1519 – 1723
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1519 33 5 4 - - 42
1530 29 5 2 - - 36
1569 3 - - 6 5 14
1723 - 23 23

В XIX век Почан е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Божан (Bojan) е посочено като село с 34 домакинства и 100 жители помаци.[9] Според Стефан Веркович към края на XIX век Почан (Божян) има помашко мъжко население 122 души, което живее в 34 къщи.[10] Според Васил Кънчов към 1900 година в Почан (Бучанъ, Божанъ) живеят 250 души българи мохамедани.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Почан (Поченъ) живеят 89 семейства или общо 463 души.

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Почан (Πότσανα, Поцана) живеят 330 души.[3] Към 1920 година в селото живеят 144 души.[12] През 1923 година жителите на селото са преселени в Турция, в градчето Малък Самоков (Демиркьой).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Vasmer, Max. Gebiet von Drama und Kavalla. // Die Slaven in Griechenland. II издание. Leipzig, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, 1970, [1941]. S. 227. Посетен на 4 май 2009. (на немски)
  2. Simovski, Todor. Atlas Of The Inhabited Places Of The Aegean Macedonia. Ankara, Türk Tarih Kurumu, [1999]. ISBN 975-16-1103-2. p. 101. (на английски)
  3. а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архив на оригинала от 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  4. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 177.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
  6. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 126.
  7. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 481-482.
  8. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 239-240.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 132-133.
  10. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  11. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 196.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, том 1. Скопје, Здружение на децата бегалци од Егејскиот дел на Македонија, 1998. ISBN 9989-9819-4-9. OCLC 44748962. с. 188. (на македонска литературна норма)


     Портал „Македония“         Портал „Македония