Беседа:Илия Кърчовалията

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тоя е Г. Кърчовалията?--Мико 07:59, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]

Имаше няколко с частично припокриващи се имена, но не съм ги сложил, този ми се е изплъзнал. --Подпоручикъ 08:11, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]
Я да ги видим? Може да измислим нещо.--Мико 08:12, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]
[1], [2], [3] - тези примерно. --Подпоручикъ 08:16, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]
Първият си е Тале Мирчев, а вторият е Тома Никлев. Третият може би е Йордан Секулички--Мико 08:20, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]
Този Тома Никлев от кое Крушово е? --Подпоручикъ 08:22, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]
От Светомитрани е, но е живял в града Крушево и там е бил ръководител на комитета, според Борис Николов.--Мико 08:23, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]
Като кача последната 4 част от таблото ще ти пусна на беседата неизвестните да ги имаш. Май ще стане доста по-лесно. --Подпоручикъ 08:32, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]
ОК - аз минах през Дейци на ВМОРО и пооправих червените препратки, тия които наистина са червени ги събрах в желани, са ше минем през ВМОК, а после и по селищата - тия със снимки е добре просто да се пишат директно.:-)--Мико 08:36, 31 декември 2009 (UTC)[отговор]

Мърша пише роден в Каракьой в 1852 година, оженен в Кърчово на 17 години,[1] позовавайки се на Джутев, Д. и Д. Гущеров. Народният войвода Ильо Кърчовалията, Пиринско дело, 3 януари 1973. Звучи много вероятно, макар че е странно авторите на Пирински край да не са го познавали това. --Мико 14:00, 22 юли 2011 (UTC)[отговор]

Тука в средата според мен е Илия Кърчовалията, снимката е на поне неколко чети, явно една от които да е на този Георги Размов. --Подпоручикъ (беседа) 15:32, 14 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Същото мислим и аз. --Мико (беседа) 14:34, 15 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Мда, той беше лесен, виж малко смело ще предположа, че точно под него е Въндо Гьошев. --Подпоручикъ (беседа) 16:07, 15 ноември 2013 (UTC)[отговор]
  1. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, Наука и изкуство, София, 1987, стр. 92.