Иван Върбанов

Иван Върбанов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	от 1882
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	5-и пехотен полк
Командвания	45-и пехотен полк (БВ) 3-та бр. от 8-а див. (ПСВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 август 1866 г. (стар стил) Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Иван Върбанов Върбанов е български военен деец, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата (1913), като командир на 45^-и пехотен полк, и в Първата световна война (1915 – 1918), като командир на 3^-та бр. от 8^-а пехотна тунджанска дивизия и началник на 1^–ва окупационна бригада.

Биография

Иван Върбанов е роден на 12 август 1866 г. в Русчук, Османска империя. На 5 септември 1882 г. постъпва на военна служба. На 7 януари 1886 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 7 юни 1888 г. е произведен в чин поручик, и през 1892 г. в чин капитан. През 1900 г. капитан Върбанов е назначен за командир на рота от 5^-и пехотен дунавски полк. През 1904 г. е произведен в чин майор, а на 15 октомври 1908 г. – в чин подполковник.

През 1909 г. подполковник Върбанов е назначен за началник на 5^–о полково военно окръжие. По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е командир на новосформирания 45^–и пехотен полк, който влиза в състава на 3^-та бригада от 5^-а пехотна дунавска дивизия, след което на 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник. През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Върбанов е 3^–а бригада от 8^–а пехотна тунджанска дивизия, а от 1918 г. заема длъжността началник на 1^–ва окупационна бригада. По-късно същата година е уволнен от служба. За участието си във войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.

Военни звания

• Подпоручик (7 януари 1886)
• Поручик (7 юни 1888)
• Капитан (1892)
• Майор (1904)
• Подполковник (15 октомври 1908)
• Полковник (1 ноември 1913)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас
• Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
• Царски орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 157.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.