Павел Симеонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Павел
Παύλος
български и гръцки духовник
Роден
1839 г.
Починал
16 януари 1927 г. (88 г.)

Павел (на гръцки: Παύλος) е български просветен деец и духовник от късното Българско възраждане в Македония, по-късно станал гръцки владика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Български духовник[редактиране | редактиране на кода]

Павел Симеонов (Симонов, Симов) е роден в 1839 година[1] в костурското село Българска Блаца.[2] Завършва семинарията на Халки в 1861 година.[1] Още като ученик започва да работи за разпространението на българщината.[3] В 1861 – 1866 година е учител и проповедник в Силиврийската епархия, а от 1867 до 1869 година е проповедник в Ираклийската.[1] В 1869 година придружава митрополит Антим във Видин като негов протосингел.[1] Произведен е в архимандритски чин.[3] Делегат е на Първия църковно-народен събор в 1870 година.[4] Обикаля Костурската епархия и се бори с гъркоманията.[3] В 1870 година подпомага Георги Динков в опита му да открие българско училище в Костур, заради което гъркоманска шайка, платена от костурския лекар Яни Шомов от Горенци, пребива жестоко Динков и Павел Симеонов в Горенци.[2][5]

Гръцки духовник[редактиране | редактиране на кода]

Работи като преподавател в Халкинското търговско училище (1871 - 1872). После преподава в гимназията в Айвалък (1872 - 1876) и в девическото училище Запио в Цариград в 1877 година.[1] Става архимандрит.[6] На 21 септември 1880 година е избран за титулярен скопелски епископ[7][1] и е изпратен като архиерейски наместник в Лозенград на Одринската митрополия.[8][9][1] След това от 1881 до 1882 година е викарен епископ в Неврокоп на драмския митрополит Герман Михаилидис.[10][1] В 1883 – 1885 година е кмет на община Вланга в Цариград.[1] На 14 октомври 1885 е избран за коски митрополит. През юни 1888 година е уволнен.[7][1] Заточен е на Халки, където умира на 16 януари 1927 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης π. Κώου κυρός Παύλος. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
  2. а б Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903). София, Материяли изъ миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, 1935. с. 14.
  3. а б в Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903). София, Материяли изъ миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, 1935. с. 31.
  4. Петров, Петър. Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 374.
  6. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´. // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 88.
  7. а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 113. Посетен на 20 септември 2014.
  8. ΜΙΑ ΠΕΡΙΠΛΑΝΗΣΗ ΣΤΗΝ ΑΝΑΤΟΛΙΚΗ ΘΡΑΚΗ ΤΟΥΣ ΔΥΟ ΠΡΟΗΓΟΥΜΕΝΟΥΣ ΑΙΩΝΕΣ. // Ελλήνων δίκτυο. Посетен на 3 септември 2014.
  9. Μητρόπολη Σαράντα Εκκλησιών. // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 3 септември 2014.
  10. Καραθανάσης, Αθανάσιος. Ο Ελληνισμός και η Μητρόπολη του Νευροκοπίου κατά τον Μακεδονικό Αγώνα. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies, 1991. σ. 44 - 45.
? скопелски епископ
(21 септември 1880 – 14 октомври 1885)
Генадий
Мелетий III коски митрополит
(14 октомври 1885 – юни 1888)
Атанасий
     Портал „Македония“         Портал „Македония