Коста Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Василев
български революционер

Роден
1880 г.
Починал
19 август 1936 г. (56 г.)

Коста Василев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Василев е роден през 1880 година в село Българска Блаца, тогава в Османската империя. На 7-8 годишна възраст заминава за Цариград, където работи баща му, и завършва Фенерското училище. Със стипендия заедно с баща си заминава да учи в София, където през 1900 година се присъединява към ВМОРО. В 1902 година се включва в четата на Иван Попов, която от Цариград пристига в Гърция на път за Костурско. Там обаче са арестувани и са освободени едва през октомври 1902 година. Скоро след това Иван Попов и Коста Василев сами преминават границата и през октомври 1902 година пристигат в Жупанища. Зимата Василев прекарва в Жупанища и Орман, а Попов в Косинец и Дъмбени, като обикалят селата и водят подготовка за въстание. На 13 април 1903 година Коста Василев участва в сражението с турския аскер при Смърдеш.[1]

През Илинденско-Преображенското въстание е подвойвода в Блацката чета. На 23 юли 1903 година при Клисура командва левия фланг на четата, обсажда града, разбива пристигналите османски подкрепления и пленява обоза им. На 28 юли в сражението при Биглища командва селските чети от Блацкия център. На 29 юли при Локвата е разбит разузнавателният отряд на Хюсеин паша, а боризанът му е пленен. От него Василев научава турската сигнализация в по-късните сражения при Бигла и Невеска успява да разстрои турските планове и да улесни победата.[1]

На 29 юли гарнизонът от Невеска – 500 войници напада и изгаря Прекопана. Невеска е обкръжена на 12 август от три страни от костурските чети, а от север – от леринските, общо 2000 души. Блацката чета на Василев поддържа огъня и подсигурява настъплението на четата на Иван Попов. Като сигналист Василев заблуждава противника и внася объркване.[1]

На 14 август Блацката чета посреща при Дробока и Голината настъпващата към Вич и Върбица 20 000-на армия на Хюсеин паша. Четата удържа позицията си, но сражението загиват Цильо Младенов, Трайко Миленски, Сотир, Христо Спиров, Атанас Орлов, Андрей Сидов – ученици в Битоля и родом от Бобища, Никола Грънчаров от Загоричани и Зисо Василев от Олища.[1]

След разгрома на въстанието Василев остава в Костурско и в четата му се събират отделни оцелели четници от различни чети. Василев прави няколко набега из Пополе и Саракина планина. През зимата се оттегля в Гърция, където е затворен.[1]

Умира на 19 август 1936 година в София. В списание „Илюстрация Илинден“ е поместено следното съобщение:

И друго свидно чедо на българско Костурско ни напусна. Отлетѣ и отнесе въ безкрайноститѣ на Всемира дето обитаватъ великитѣ сѣнки - сѣнкитѣ на творцитѣ на Илиндень - голѣмата ни скръбь по изгубената Родина, на която той Коста Василевъ, роден в с. Българско-Блаца (Костурско), безукоризнено и свято ѝ служи още отъ ранни години на своята младость.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ. // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). октомврий 1936. с. 14.
  2. Скръбно известие. // Илюстрация Илиндень VIII (7 (77). септемврий 1936. с. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония