Коста Ламбрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коста Ламбрев
български дипломат

Роден
1911 г.
Починал
2000 г. (89 г.)

Костадин (Коста) Ламбрев Динев е български журналист, комунистически деец и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коста Ламбрев е роден на 10 септември 1911 година в костурското село Дреновени, тогава в Османската империя, днес Кранионас, Гърция. Баща му е участник в Илинденското въстание, по време на което къщата му е изгорена.[1]

През 1925 г. Ламбрев е изпратен от родителите си в България, за да учи. Завършва средното си образование в Търговската гимназия в Бургас през учебната 1931/32 година. Следва в Свободния университет в София (днес УНСС), но не го завършва поради липса на средства за издръжка. През 1936 г. е извикан от ЦК на БКП в София да редактира седмичния вестник „Македонски вести“, легално издание на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), спрян по-късно от полицията. През септември 1936 г. е делегат на Първия световен конгрес на мира в Брюксел.[2]

През 1937 г., след реорганизацията на ВМРО (Обединена), се завръща в Пловдив и работи последователно като застраховател при дружество „Български феникс“, касиер-счетоводител в кооперацията в село Белозем и в Районния кооперативен съюз в Пловдив. Възложено му е и редактира няколко легални вестници на БКП: „Победа“, „Южна зора“ (април-юли 1937 г.)[3], „Трибуна“, които скоро са спрени от полицията.

Участва в комунистическата съпротива в годините на Втората световна война. На 20 май 1942 г. е арестуван по провала на Окръжния комитет на БКП като завеждащ партийното разузнаване. Към края на същата година участва в основаването на първия нелегален Областен комитет на Отечествения фронт в Пловдив, в който завежда агитация и пропаганда.

На 21 февруари 1943 г. отново е арестуван и интерниран в концлагера Кръстополе, Ксантийско. След освобождаването му през ноември 1943 година се включва отново в партийната, отечественофронтовска и военна работа като член и началник на военното разузнаване при щаба на ІІ-ра ВОЗ.

През пролетта на 1944 г. по решение на Окръжния комитет на партията става партизанин, а от 15 юли е началник-щаб на Първа средногорска бригада „Христо Ботев“, завеждащ агитацията и пропагандата, отговорен редактор на бригадния вестник „Народен глас“. Партизанският му псевдоним е Камен.[4] Участва във всичко по-големи бойни и политически акции на бригадата.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. е избран на първата областна партийна конференция в Пловдив за член на бюрото на комитета – секретар по агитация и пропаганда. По-късно, като член на Окръжния комитет на партията и на Областния комитет на ОФ, заема по съвместителство длъжностите областен инспектор по пропагандата и изкуствата, главен редактор на вестник „Отечествен глас“ (1946 - 1949), председател на Клуба на културните дейци и други.

През 1949-1950 година е аташе по печата с ранг на първи секретар в Турция.[5] След завръщането си работи в Министерството на външните работи, а от 1952 г. е редактор във вестник „Отечествен фронт“.[6] Временно управляващ (26 юни 1954 - 9 април 1959) и управляващ (до 7 декември 1962) българската дипломатическа легация в Атина. През 1956 година поради решението за отзоваване на сътрудник на разузнаването Ламбрев е в конфликт с ръководителя на резидентурата в Гърция Стоян Савов, който в края на годината е отзован.[7] В 1960 година води успешните преговори за установяване на дипломатически отношения между България и Кипър.[8]

През 1965 г. е изпратен като посланик в Бамако, Мали, впоследствие акредитиран и в Мавритания – Нуакшот (1967-1969).

След пенсионирането си работи на обществени начала: член на Националния комитет за защита на мира, на Балканския комитет за разбирателство и сътрудничество, на Българо-гръцкото дружество за приятелство, лектор при Ленинския районен комитет на БПКФ, заместник-председател на Дружеството на извънщатните журналисти при СБЖ. Пише в редица вестници и списания главно по международни въпроси и за антифашистката въоръжена борба във Втора въстаническа зона – Пловдив.

Удостоен с правителствени награди и отличия: ордени: „За народна свобода 1941-1944 г.” I степен; „9 септември 1944 г.” I степен; “Народна република България” II степен (1971 г.); “Георги Димитров” (1981 г.).

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Македонският въпрос и балканското единство. Пловдив, 1938 (Пловдив: Отец Паисий), 48 с.
  • Същност и задачи на Народнодемократическата власт: Лекция, държана на партийния курс по текущи въпроси в гр. Пловдив на 20 ноем. 1944 г. Пловдив: Обл. к-т на БРП [к], 1944. 16 с.
  • Народен глас: Орган на народоосвободителното движение – нелегално издание на партизанския отред "Христо Ботев". Пловдив: Агитпроп на ОФ, 1944, 124 с.
  • Средногорски партизанин. София: 1948, 1949, 1952, 1954 г., 439 с. 
  • Тито-Колишевската банда – зъл враг на македонския народ. София: БКП, 1952, 66 с.
  • Партизанският командир Морозов: Биогр. повест. София: Нар. младеж, 1953, 90 с.
  • Балкански паралели: Мисли и записки на дипломата [1949-1961]. София: Партиздат, 1973, 232 с.
  • Балканите под ведро небе: [Полит. очерк]. София: Партиздат, 1973, 109 с.
  • Пловдив в огъня на революцията: [Спомени]. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1985, 432 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 15, 110.
  2. Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 5-7.
  3. История на Пловдивската окръжна организация на БКП 1892-1975, София, Партиздат, 1976, с. 291.
  4. История на Пловдивската окръжна организация на БКП 1892-1975, София, Партиздат, 1976, с. 375.
  5. Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 13, 36.
  6. Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 40.
  7. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, София 2015, с. 404-407.
  8. Костова, Светла, Илияна Паскова. Българо-кипърските дипломатически отношения. Европа 2001, бр. 1, година XII, 2005. с. 19.


Константин Вачов управляващ българското посолство в Атина ( 26 юни 1954 – 7 декември 1962) Николай Минчев
     Портал „Македония“         Портал „Македония