Плочка от Градешница

Лицева и страна на плочката от Градешница

Плочката от Градешница е открита през 1969 г. в северозападна България, при проучването но ранно енеолитното селище при село Градешница (област Враца). Тя представлява един от най-значимите археологически извори за културното развитие на Югоизточна Европа в края на неолита и началото на енеолита, както и за ранните графични системи, обединявани под термина Дунавска протописменост.

Находката се датира към V хилядолетие пр.н.е. и се съхранява в Регионалния исторически музей – Враца. Тя е открита от Богдан Николов, който публикува и първото научно съобщение за нея.

Знаците върху плочката са интерпретирани като форма на писменост от езиковеда Владимир Георгиев. Още в ранните изследвания е изказана хипотезата, че композицията на обратната страна отразява лунни цикли, което насочва редица по-късни интерпретации в тази посока. През 2005 г. Марко Мерлини, създател на базата данни за дунавската протописменост ‘‘DatDas’’, публикува обстоен анализ, където представя аргументи за подобни прочити.

Откритие и културен контекст

Праисторическото селище, в което е открита глинената плочка с писмени знаци, е открито през 1961 г. от научен екип с ръководител ст.н.с. Богдан Николов. Системните археологически проучвания се провеждат в периода 1964–1971 г. и включват както сондажни, така и мащабни разкопки. В резултат са разграничени три културни пласта.

Селището се определя като един от характерните представители на културите с врязана геометрична орнаментика. В хронологично отношение то е синхронно с обекти от типа Караново V (култура Марица) в Южна България, с културния комплекс Винча–Турдаш в Сърбия, както и с културите Боян–Видра и ранната Гумелница в Румъния, всички датирани в първата половина на V хилядолетие пр. Хр.

Най-ранното заселване на обекта се отнася към ранния енеолит и може да бъде датирано приблизително в интервала 5050–4600 cal BC. Обитаването е сравнително краткотрайно, след което селището е окончателно изоставено. Населението е с уседнал начин на живот, със смесено земеделско-скотовъдно стопанство, добре развито керамично производство и ясно изразени духовни практики, отразени в орнаментиката, антропоморфната пластика и култовите предмети.

Глинената плочка с писмени знаци е открита през 1969 г. върху пода на жилище №1 от втория културен пласт. Липсват данни за по-късни нарушения, което гарантира надеждността на стратиграфската ѝ позиция. Вторият културен пласт се отнася към периода ок. 5000–4700 cal BC, а самата находка може да бъде датирана в рамките на периода 5000–4800 cal BC, което я поставя сред най-ранните свидетелства за графични знакови системи в Европа.

Жилището където е открита плочката се отличава със своите размери и вътрешна организация. То е разделено на две приблизително равни помещения, свързани с вход. В северното помещение са разкрити пещ, хромелно съоръжение и около десет керамични съда с разнообразни форми и украси. В южното помещение са открити две плитки паници – едната с врязано изображение на човешка фигура на дъното, а другата с нанесени знаци. В югоизточната част на същото помещение, върху пода, са намерени добре запазен глинена антропоморфна фигура и глинената плочка с врязани знаци. Според Богдан Николов това помещение вероятно е изпълнявало култови функции.

Описание и особености

Обратната страна на плочката, върху която според българския археолог Богдан Николов е изобразена човешка фигура с ръце сочещи нагоре, вероятно изпълняваща ритуал (на поместената фотография плочката е обърната настрани)

Глинената плочка с писмени знаци има форма, близка до плитък съд (паничка) с правоъгълна форма и ниски, изтънени стени, наклонени навън. Тя е изработена от глина с примеси от ситно счукани фрагменти от керамика (шамот) и органика – технологична практика, характерна за керамичното производство в селището. Чрез тази техника се е целяло намаляване на свиваемостта при сушене и изпичане, както и подобряване на пластичността и устойчивостта на материала. След оформянето и повърхността е била покрита с фин глинен слой (ангоба), върху който, след частично изсъхване, с врязване са били нанесени знаците.

Обратната страна на плочката е украсена с врязан геометричен орнамент, ориентиран напречно спрямо дългата ос. В композицията се откроява стилизирана антропоморфна фигура, стилистично оформена с две успоредни линии. Фигурата е представена фронтално в изправено положение: главата е означена с равнобедрен триъгълник с основа нагоре, тялото – с ромб, от чиито странични върхове излизат ръцете. Същите са вдигнати под прав ъгъл нагоре и насочени към лицето. Краката са обозначени с по-малък равнобедрен триъгълник, обърнат с основата надолу. Според откривателя Богдан Николов фигурата е представена в поза на адорация, което предполага култово предназначение на предмета. Около фигурата са разположени допълнителни знаци, сходни с тези от лицевата страна.

По двете къси страни, върху обратната страна има по един малък овален израстък с вертикален отвор, които вероятно са служели за окачване на плочката.

Другата страна на плочката е добре загладена. Леко издадените и изтънени ръбове, повдигнати с около 0,05 cm над основата и, вероятно са имали защитна функция – да предпазват от механично изтриване нанесените графични знаци. Повърхността е разделена чрез четири врязани хоризонтални линии на четири полета с различна ширина, като горните две са най-широки, а долното – най-тясно. Две допълнителни вертикални линии ограничават странично част от горното и двете средни полета.

Знаците са врязани с твърд инструмент върху полусуха глина, вероятно с движение отляво надясно. Върху горното поле са разположени пет знака, върху второто – шест, върху третото – пет, а върху най-долното – осем, което дава общ брой от 24 знака. Липсват следи от инкрустация – техника, характерна за част от керамичната декорация в селището при Градешница.

Типологична характеристика

По своите морфологични и функционални особености плочката от Градешница заема междинно място между керамични съдове, култови предмети и носители на символна, знакова информация. За разлика от пинтадерите, при които доминира релефен орнамент с функция за отпечатване, тук знаците са врязани и организирани във видимо структурирана композиция. Това я доближава до групата на т.нар. „таблички“ или „плочки“ със знаци, познати от други обекти в Югоизточна Европа.

Най-близки паралели могат да се търсят в:

• плочките от Търтърия (Румъния),
• знаковите комплекси от Караново,
• антропоморфните съдове и знакови комплекси от Дуранкулак,
• дисковете от Курило и Копривеч и д-р.

Тези находки се свързват с т.нар. „Дунавска протописменост“ – система от графични знаци с повтаряеми елементи и композиционна организация, която предшества познатите ни класическите писмени системи.

Класификация на знаците

Знаците върху плочката могат да бъдат условно групирани в няколко основни категории:

• Линейни знаци – единични или паралелни линии, често образуващи прости геометрични структури;
• Ъглови и триъгълни форми – включително равнобедрени триъгълници и V-образни мотиви;
• Кръстовидни и радиални знаци – структури с пресичащи се линии;
• Комбинирани знаци – съставени от няколко елемента (линии + триъгълници), вероятно носещи по-сложно значение;
• Антропоморфни и/или символно-антропоморфни елементи – особено ясно представени на обратната страна.

Тази класификация показва, че знаковият система не е подбрана случайно, а следва определени графични принципи по утвърдени графични модели.

Структура и организация на знаковата система

Композицията на лицевата страна представа ясно структуриране в хоризонтални редове, което предполага съзнателна организация на знаците. Разделянето на полета чрез врязани линии може да се интерпретира като аналог на „редове“, познати от по-късните писмени системи.

Наблюдават се следните особености:

• относително равномерно разпределение на знаците;
• липса на припокриване, което предполага предварително планиране;
• възможна повторяемост на отделни графеми;
• последователност, която допуска посока на четене (вероятно отляво надясно).

Въпреки тези характеристики, които доближават композицията до завършена писмена система, липсата на достатъчен корпус от аналогични текстове и невъзможността за дешифриране налагат един предпазлив прочит на символиката. Поради това в съвременната наука знаците се разглеждат като част от ранна символна или протописмена система с вероятна ритуална, комуникативна или идентификационна функция.

Сравнителен и интерпретационен контекст

В научната литература съществуват различни подходи към интерпретацията на подобни знакови комплекси:

• Семиотичен подход (напр. Марко Мерлини) – разглежда знаците като структурирана система с потенциални значения и вътрешна логика;
• Символен/ритуален подход (напр. Мария Гимбутас) – свързва ги с религиозни и митологични представи;
• Скептичен подход (напр. Джон Чапман) – интерпретира знаците като елементи от визуална форма за комуникация без функция на писменост.

Плочката от Градешница заема ключово място в този дебат, тъй като съчетава ясно структурирана композиция със силно изразен култов контекст, което я прави един от най-важните аргументи в дискусията за най-ранните графични системи в Европа.

Свързани археологически находки

Глинената плочка с надписи от Градешница е втората археологическа находка от подобен тип, датирана от епохата на енеолита, след кръглия глинен печат с надпис от Караново. Други глинени плочки с писмени знаци са открити на територията на праисторическо селище при Търтърия, на територията на днешна Румъния.

Глиненият печат от Караново е намерен в жилище от културния пласт, обозначен като Караново VI, и в сравнение с плочката от Градешница е по-късен като датировка.

Литература

• Иван Райкински (ред.), Каталог на Врачанския исторически музей, 1990.
• „Плочката от Градешница – най-древното писмо?“, разговор с археолога Г. Ганецовски, сп. Обекти