Плочка от Градешница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-face.jpg Vratsa-history-museum-Gradeshnitsa-tablet-back.jpg
Лицева и обратна страна
на копие на плочката от Градешница

Плочката от Градешница е открита през 1969 г. в северозападна България (с. Градешница, област Враца). Заедно с плочките от Тартария тя е важен източник за историята на Европа в края на неолита и за пра-писмото, познато като дунавска протописменост.

Находката е датирана около 5-то хилядолетие пр.н.е. и в момента се съхранява в Регионалния исторически музей в град Враца. [1] Открита е при археологически разкопки, водени от Богдан Николов, който публикува първото съобщение за нея.[2] Знаците върху нея се приемат за писмесност от палео-езиковеда Владимир Георгиев. От самото начало се прави хипотеза, че символиката на обратната страна е свързана с луната и нейните промени и това води голяма част от опитите за интерпретация. В 2005 г. експертът Марко Меpлини, който е създателят на базата данни за Дунавската писменост DatDas, публикува обстойна статия с разнообразни аргументи за прочити в тази насока.[3]

През 2006 г. тези плочки са обект на внимание в българските медии поради претенциите на Стивън Гайд (Стефан Гайдаров) от „Института за интуитивен анализ“, Лонг Бийч, Калифорния, който твърди, че е дешифрирал плочките.[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Gradeshnitsa Tablets
  2. Николов Б., 1970. Глинена плочка с писмени знаци от с. Градешница, Врачански окр., Археология, XII:1‑6
  3. Merlini M., The Gradešnica script revisited, Acta Terrae Septemcastrensis, V, 2006 p.25 pdf
  4. Institute of Transcendent Science
  5. Reading Room: Decoding Thracian history: The Symbols of a Primitive People (Andrea Enright, 2006, Sofia Echo)

Литература[редактиране | редактиране на кода]