Хаманджия (култура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палеокултури в Европа
Култура Хаманджия – малка пластика теракота от Черна вода – „Мислителят“ седящ на стол мъж и неговата жена 5000 – 4600 г. пр. Хр., Исторически музей Констанца

Култура Хаманджия (на румънски: Cultura Hamangia) е археологическа култура на уседнали земеделски племена от късната новокаменна епоха.

Най-древната ѝ фаза е Блатница (Дуранкулак), установена в проучванията на Дуранкулашкото езеро. Неин създател е първото културно уседнало земеделско население в Добруджа, изградило първите каменни строежи на континента и създало първите в света предмети от технологично обработено, несамородно злато, неголям брой от които са открити в района на Дуранкулак.[1]

Културата е разпространена през 5500 – 4600 години пр.н.е. на територията на Добруджа, от делтата на Дунав до долината на р. Камчия. Наречена е на името на село Хаманджия до Бабадаг, Тулчанско, където за първи път е открито селище на нейните носители.

Културата Xаманджия е най-късно появилата се неолитна култура на Балканския полуостров. Тя цялостно се развива и е представена през всичките си фази в археологическите обекти край с. Дуранкулак в разкритите там селища и некропол. Първите две фази се отнасят към неолита, а последните две – към каменномедната епоха. В края на своето развитие културата постепенно прераства в къснохалколитната Култура Варна (4600 – 4200 г. пр. Хр.).

През първата фаза на културата характерно жилище е землянката и полуземлянката. От втората фаза започват да се появяват и наземни сгради, като до началото на третата фаза те напълно изместват полувкопаните. През третата фаза обитателите на селището край Дуранкулашкото езеро се качват от брега на Големия остров (тогава скалисто възвишение на речен завой) и построяват новите си къщи, използвайки варовикови камъни – първата каменна архитектура в континентална Европа.

Още от самото начало племената на култура Хаманджия погребват мъртвите си в специално обособени места извън територията на селищата – некрополи. Погребалният ритуал с течение на времето се променя, като през халколита показва ясно изразено разделяне – повечето от мъжете се погребват изпънати по гръб, а повечето от жените – свити на дясната си страна. Мъртвите се полагат с глава на север-североизток. Постепенно в гробовете започват да се полагат все повече и повече гробни дарове – украшения, оръжия, сечива, керамични съдове.

През неолита керамиката е украсявана с канелюри. През ранния халколит преобладава набодената украса, с помощта на която по повърхността на съдовете се нанасят ъглести геометрични мотиви – триъгълник, ромб, меандър. По време на последната, четвърта фаза – през средния халколит – набожданията са изместени от декорация, нанасяна със зъбчата щампа. Тогава преобладават заоблени мотиви – спирала и спираломеандър.

През третата фаза на развитието на културата се появяват първите медни изделия – игли и шила. По-късно, през средната каменномедна епоха, започва изработването от мед на украшения – обеци, пръстени и гривни. През цялото време на съществуването на културата масово са използвани украшения, направени от черупките на средиземноморската мида Спондилус – гривни, мъниста, диадеми.

Една от най-характерните особености на културата е впечатляващата антропоморфна пластика. Изработват се предимно женски фигури – прави (най-често) или седнали. Тяхна характерна особеност е ъгловатостта на тялото и високият призматичен израстък вместо глава. През по-късните етапи започват да се появяват и седнали мъжки фигури, а през последната фаза често статуетките са украсени с щамповани линии. Тогава на някои са оформени и глави върху високи шии.

По време на четвъртата си фаза култура Хаманджия търпи бърза еволюция. Носителите ѝ са изтласкани от Северна Добруджа от разселващите се на изток племена на културата Боян. Те се пренасят на юг, където се смесват с племената на култура Сава. Територията на разпространение тогава обхваща Южна Добруджа и достига Лонгоза. Почти всички селища са застроени с къщи с каменни цокли. Повечето от тях за укрепени с каменни стени. Появява се социално неравенство. В некрополите се откриват единични много богати погребения на мъже – с множество украшения, оръжия и керамични съдове. За първи път започва да се обработва и златото: в некропола край Дуранкулак и в некропола Варна ІІ са открити златни мъниста – най-ранните златни изделия в историята на човечеството. Интензивните промени довеждат до прерастването на култура Хамаджия в култура Варна около 4600 г. пр. Хр.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Slavchev V., Monuments of the final phase of Cultures Hamangia and Savia on the territory of Bulgaria, Revista Pontica vols. 37 – 38 (2004 – 2005), pp. 9 – 20.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „България“         Портал „България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния