Хаманджия (култура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Палеокултури в Европа
Култура Хаманджия – малка пластика теракота от Черна вода – „Мислителят“ седящ на стол мъж и неговата жена 5000 – 4600 г. пр. Хр., Исторически музей Кюстенджа

Култура Хаманджия-Дуранкулак или само Хаманджия (на румънски: Cultura Hamangia) е археологическа култура на уседнали земеделски племена от късната новокаменна епоха.

Най-древната ѝ фаза е Блатница (Дуранкулак) установена в проучванията на Дуранкулашкото езеро. Неин създател е първото културно уседнало земеделско население в Европа, изградило първите каменни строежи на континента и създало първите в света предмети от технологично обработено, несамородно злато, неголям брой от които са открити в района на Дуранкулак.[1]

Културата е разпространена през 5500 – 4500 години пр.н.е. в северните и югоизточни български земи, от днешна югоизточна Румъния и на юг от Балкана. Наречена е на името на старото, чисто българско до 1940 г., село Хаманджия до Бабадаг Тулчанско.

Културата Xаманджия е по-късна от културите Караново I и ІI (6200 – 5500 пр.Xp.). Тя цялостно се развива и е представена във всичките си фази в археологическите обекти край с. Дуранкулак в разкритите там селища и некропол. В последната си фаза тя постепенно прераства в къснохалколитната култура Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.) която създава първите вече многобройни произведения от технологично обработено злато в света.

По въпроса за края на тази култура Д. Берчу смята последната пета фаза на културата Хаманджия в България, че е културата Сава определена от селищната могила Сава край град Дългопол, Варненска област. Х. Тодорова счита, че „Сава“ е по-скоро третото звено в културната верига започваща от културата Цонево (развила се по Черноморското крайбрежие – главно Лонгоза, засвидетелствана в селищната могила Голямо Делчево при с. Цонево, Варненско, която е приемана за свързващо звено между раннонеолитните култури от Тракия и раннонеолитните култури на север и североизток от р. Дунав) и следващата я култура Усое (разкрита в едноименната местност при с. Аспарухово, Варненско). Е. Комша смята, находките от селищна могила Сава са с характеристиките на новата култура Варна. В хронологически аспект той поставя този етап в периода между края на културата Хаманджия и началото на преходната фаза на културата Боян до културата културата Гумленица. В крайна сметка всички тези виждания, не противоречат на генералното схващане за културния процес на преминаване на Хаманджия-Дуранкулак в културата позната със забележителните си постижения от Варненския халколитен некропол и принадлежаща към протоцивилизацията на земеделското население Коджадермен-Гумелница-Караново VI развила се в ареала от Долния Дунав до Бяло море.

  1. Slavchev V., Monuments of the final phase of Cultures Hamangia and Savia on the territory of Bulgaria, Revista Pontica vols. 37 – 38 (2004 – 2005), pp. 9 – 20.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]