Бабадаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За планината вижте Бабадаг (планина).

Бабадаг
Babadag
— град —
      
Герб
Бабадаг в края на 19 век.
Бабадаг в края на 19 век.
Reliefkarte Rumänien.png
44.8933° с. ш. 28.7119° и. д.
Бабадаг
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Тулча
Площ 121,00 km²
Надм. височина 21 m
Население 10 037 души (2002)
Официален сайт www.babadag.ro
Бабадаг в Общомедия

Бабадаг (на румънски: Babadag) е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селището е турско и означава „Планина на Отеца“. Смята се, че Отецът е сунитския дервиш Баба Саръ Салтък, който през 1261 е духовен водач на група огузи при настаняването им в Добруджа от Михаил VIII Палеолог.[1][2]

Османски период[редактиране | редактиране на кода]

След турското завоевание, с указ на Баязид II в 1484 г. селището е обявено за административен център на Добруджа, но в 1677 г. за такъв е избрана Силистра. Според Константин Иречек през този период Бабадаг е главен дунавски център на дубровнишката търговия. Местната дубровнишка колония основава своя духовна енория, обединяваша Исакча, Измаил, Тулча, Бендер и Килия.[3] До края на османската власт населението на града и околността е най-вече българско.[4] Сред местните българи има много състоятелни семейства – някои от тях притежават до 5000 глави добитък. Градът е тясно свързан с Българското национално възраждане, а в близките села учителства Васил Левски. Поп Харитон първо е свещеник там, а след това излиза с чета в планината Бабадаг. В средата на 19 век е построена българската църква „Свети Димитър“ в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на XIX век. Епитафията му ни дава представа за народната поезия в тази епоха:

И тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-ата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г.
Посрещане на българските министри в Бабадаг

След Руско-турската война[редактиране | редактиране на кода]

След Берлинския договор в 1878 г. започва румънската колонизация.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Бабадаг са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

На 1 септемрви 1916 г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината командваната от ген. Колев I конна дивизия в състава на III българска армия разгромява в няколко сражения руските и румънски части и освобождава Мангалия, Кюстенджа и на 18 декември 1916 е освободен Бабадаг, където се устнаовява и щаба на Трета армия. В двора на храма „Свети Димитър“ в града е оформено българско военно гробище, в което са погребани около 40 войници от Трета армия, загинали в битката за освобождение на Бабадаг през 1916 г. Гробището днес е заличено. През 1917 г. българските граждански власти в Бабадаг издигат в гробището военен паметник. Неговият постамент все още стои, но върху българския надпис е поставена плоча на румънски език. Под нея се четат отделни букви от кирилския текст.

В периода 1917 – 1929 г. в Бабадаг излиза българският вестник „Добруджа“.[7] През 1917 г. и 1918 г. градът е избран за седалище на заседанията на Първия велик добруджански народен събор и Втория велик добруджански народен събор, провъзгласен за Първо добруджанско областно събрание, които със специален меморандум, петиции и телеграми обявяват волята на населението за присъединяване на цяла Добруджа към България. С решенията им е създаден Централен Добруджански народен съвет и са изградени Местни народни комитети като органи на гражданската власт в градовете и по-големите села.

Съгласно Берлинския протокол градът заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С Ньойския договор Антантата предава областта към Румъния, но населението тук остава изключително българско до 1940 г., когато по Крайовския договор е принудително изселено от румънската власт.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

((ro)) Официален сайт

Бележки[редактиране | редактиране на кода]