Култура Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Част от Варненското златно съкровище – погребален обичай

Културата Варна или халколитната култура край Варненския залив е датирана към края на медно-каменната епоха (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Нейните паметници се откриват на територията на съвременна Северна България. Културата е относително обособена от Култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI (4500 – 4000 г. пр.н.е.). Смяташе се, че находките от Варненския халколитен некропол[1] са най-старото технологично обработено злато в Европа и света, преди разкопките в Градът на птиците край Пазарджик. Намереното обработено злато край Пазарджик е с 200 – 300 г. по-старо от предметите във Варненския халколитен некропол.[2]
Като цяло за тази култура е характерна фината керамика с блестящо полирана повърхност, вероятно работена с грънчарско колело. Керамиката се открива предимно в богатите некрополи. Най-представителен е Варненският халколитен некропол, съдържащ голям брой предмети от злато, мед, каменни изделия (вкл. и от абсидиан)[3] и мидени чурупки Спонделус в няколко погребения[4]. Значим е комплексът в Дуранкулак – неолитно/енеолитно селище и некропол с 1204 гроба, в които са открити, наред с костния и керамичен материал, находки от злато, мед, кремък, обработен камък и спонделус. В Археологически комплекс „Дуранкулашко езеро“ се намират едни от най-старите каменни градежи в Европа.

Обитателите на Северозападното Черноморие създават високоразвита цивилизация, с постижения за времето си в технологиите и математиката. За хората от тази епоха в региона са били познати числото π и златното сечение[5]. За тях Черно море се превръща в основна търговска връзка и им позволява да осъществяват връзки с култури от по-отдалечени краища. Несъмнено близостта до морето изиграва важна роля в забележителното развитие на културата „Варна“. Чрез него се осъществяват връзки с Южна Бесарабия и с племената, разположени между реките Прут и Днестър. Всички белези сочат, че това е най-старата известна цивилизация в Европа. Тя изчезва в края на V хил. пр. Хр. без видими причини.

На представителите на културата Варна е установено, че са носители на Y-хромозомните хаплогрупи R1, CT, G2, G2a2b2b.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. Тайното знание на Черноморската Атлантида / The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis. София: Magoart, 2010.
  • BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. Antiquity, 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2. Available from: scopus.com
  • CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. European Journal of Archaeology, 2006, 9 (2 – 3), pp. 159 – 183. DOI: 10.1177/1461957107086121
  • HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., CHAPMAN, J. AMS dating of the Late Copper age Varna cemetery, Bulgaria. Radiocarbon, 2018, 60 (2), pp. 493 – 516. DOI: 10.1017/RDC.2018.9. Available from: https://www.scopus.com/inward/record.uri?eid=2-s2.0-85045970842&doi=10.1017%2fRDC.2018.9&partnerID=40&md5=a2273e9a4e2a2fef9aa9dce9052ecc9d
  • KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica, 2017, 44, pp. 282 – 305. DOI: 10.4312/dp.44.17.
  • MATHIESON, I., et. al. The genomic history of southeastern Europe. Nature, 2018. 555 (7695), pp. 197 – 203. DOI: 10.1038/nature25778.
  • TODOROVA, H. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München: Beck, 1982. Materialien zur allgemeinen und vergleichenden Archäologie 13.
  • TODOROVA, K. The Eneolithic period in Bulgaria in the fifth millennium B.C. Oxford: British Archaeological Reports, 1978. BAR supplementary series 49.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. KRAUß, R., SCHMID, C., KIRSCHENHEUTER, D., ABELE, J., SLAVCHEV, V., WENINGER, B. Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica, 2017, 44, pp. 282 – 305. DOI: 10.4312/dp.44.17
  2. "Градът на птиците" край Юнаците крие най-старото злато в Европа
  3. BONSALL, C., ELENSKI, N., GANECOVSKI, G., GUROVA, M., IVANOV, G., SLAVCHEV, V., ZLATEVA-UZUNOVA, R. Investigating the provenance of obsidian from Neolithic and Chalcolithic sites in Bulgaria. Antiquity, 2017, 91 (356), art. no. e3. DOI: 10.15184/aqy.2017.2.
  4. CHAPMAN, J., HIGHAM, T., SLAVCHEV, V., GAYDARSKA, B., HONCH, N. The social context of the emergence, development and abandonment of the varna cemetery, Bulgaria. European Journal of Archaeology, 2006, 9 (2 – 3), pp. 159 – 183. DOI: 10.1177/1461957107086121
  5. СМОЛЕНОВ, Х., МИХАЙЛОВ, Х. Тайното знание на Черноморската Атлантида / The Hidden Knowledge of Black Sea Atlantis. София: Magoart, 2010.
  6. MATHIESON, I., et. al. The genomic history of southeastern Europe. Nature, 2018. 555 (7695), pp. 197 – 203. DOI: 10.1038/nature25778.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]