Варненски халколитен некропол

Варненски халколитен некропол
	Варненски халколитен некропол
	Експонираният скеле и откритите предмети в гроб № 43 - реплика която може да се види в Археологически музей Варна
Местоположение
	Варненски халколитен некропол Местоположение в България
Страна	България
Област	Област Варна
Археология
Вид	Некропол
Период	4400 – 4100 г. пр. Хр.
Култура	Култура Варна
Епоха	Халколит
	Варненски халколитен некропол в Общомедия

Варненският халколитен некропол е праисторически обект, открит през 1972 г. в района на Варненското езеро, близо до град Варна. Некрополът е датиран към средата и втората половина на V-то хилядолетие пр. Хр. и се свързва с Култура Варна (ок. 4400 – 4100 г. пр. Хр.).

Най-знаменитите находки от него – т.нар. „Варненско злато“ – представляват най-старото технологично обработено злато в света, свидетелство за високо развита металургична традиция и социална стратификация в епохата на енеолита.

Археологическият обект е сред най-значимите паметници на праисторията на Балканите и Европа, и се разглежда като ключово свидетелство за възникването на ранни сложни общества в региона.

Обектът е открит случайно през 1972 г. при прокопаване на канал в Западната промишлена зона на град Варна. Некрополът е системно проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на около 15 години.

Сред откритите над 300 гроба се открояват няколко с изключително богат инвентар, включващ стотици златни предмети, медни оръдия на труда, обсидианови и кремъчни изделия, керамика и декоративни предмети от кост и раковини.

Счита се, че Варненският халколитен некропол свидетелства за възникването на първите властови структури и социално стратифицирано общество на Балканите, оформило се близо хилядолетие преди появата на шумерската и египетската цивилизация.

Погребенията със златни находки във Варненския халколитен некропол се разделят на два основни типа – такива с действителни човешки останки (скелети) и кенотафи, тоест символични погребения без тленни останки.

Скелетите на погребаните индивиди показват разнообразие в позата на положените тела – някои индивиди (предимно мъже) са погребани в изпънато положение по гръб, докато други - са положени в характерната за енеолита поза „хокер“ – свити на една страна, с колене, опрени в лактите.

По количеството и характера на съпровождащия ги инвентар гробовете могат да бъдат групирани в три категории – изключително богати, средно богати и бедни. Най-богатите съдържат голямо количество златни предмети, медни инструменти, украшения от кост, обсидиан и раковини, докато по-бедните включват само няколко дребни предмета, положени около скелета.

Общият брой на откритите златни артефакти надвишава 3000, с общо тегло повече от 6 kg. Подобна концентрация на златни находки от V-то хилядолетие пр. Хр. не е известна никъде другаде в света.^[2]^[3]^[4]^[5]^[6]^[2]^[7]^[8]

Датиране

Радиовъглеродни проби, взети от човешките останки във Варненския халколитен некропол, са анализирани в специализирани лаборатории в Оксфорд, Манхайм и Познан. При калибрирането и интерпретирането на резултатите са предложени две основни хронологични версии, които очертават различни времеви диапазони за съществуването на некропола.

Според изследвания, извършени от екип на университетите в Оксфорд и Дърам (Великобритания), датирането на комплекса попада в интервала около 4600 – 4400 г. пр. Хр., което съответства на късния етап на култура Варна и на развитието на т.нар. „златна цивилизация“ на Балканите.^[9]

Екип от университетите в Тюбинген и Кил – 4690 – 4330 г. пр. Хр.^[10]

И двата екипа са единодушни в тясната датировка на некропола – от 4550 до 4350 г. пр. Хр.

История на откритието

‘’‘Варненският халколитен некропол’’’ е открит случайно през месец октомври 1972 г., по време на строителни работи при полагане на подземен електрически кабел в района на местността „Зарзалината“ – тогава в землището на село Владиславово (днес квартал на град Варна). Откритието е направено от багериста Райчо Маринов, който при изкопни дейности с багер забелязва в изкопаната пръст метални изделия и каменни сечива.

Намерени са и извадени редица артефакти, които Маринов пренася в родното си село Ченге (днешно Аспарухово), където по това време се провеждат археологически разкопки на неолитното селище Усоето. Там той предава находките на уредниците на Исторически музей – Дългопол – Димитър Златарски и Анчо Анчев, като съставя протокол, описващ 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини.

На 30 октомври 1972 г. артефактите са предадени за съхранение във Варненския археологически музей от научния сътрудник Михаил Лазаров и уредника Александър Минчев, което поставя началото на последвалите системни археологически проучвания на обекта.

На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите на служителите на музея, които организират разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува некропол, датиращ от Халколита. При изкопните работи багерът е унищожил една гробна яма.

В рамките на един месец е организирано първоначалното археологическо проучване – пресята е изкопаната пръст, а впоследствие е внимателно промита. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.

Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени, районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.^[11]

Археологическо проучване

Разкопките на Варненския халколитен некропол са започнати под ръководството на Михаил Лазаров, като негов заместник и фактически ръководител на терен е Иван Иванов. След спечелването на конкурс за научен сътрудник през 1974 г. Иванов официално поема ръководството на проучванията.

Археологическите изследвания продължават почти без прекъсване в периода 1972 – 1978 г., а през 1980-те години се осъществяват с отделни кампании. Последният активен сезон на разкопки е проведен през 1991 г., след което работата на обекта е временно прекратена поради липса на финансови средства.

В резултат на проучванията са регистрирани и подробно документирани 301 гроба, като за обекта е изготвена изключително прецизна писмена, графична и фотографска документация. Общата проучена площ възлиза на около 6 500 m², което превръща заедно с Дуранкулашкия некропол Варненския некропол в един от най-добре изследваните праисторически некрополи в Югоизточна Европа.

Смята се, че около 30% от територията на обекта все още остава непроучена.^[12]

1972 – 1975

До края на археологическия сезон на 1975 г. във Варненския халколитен некропол са разкопани около 150 m² площ, в рамките на които са разкрити общо 60 гроба. От тях пет представляват т.нар. кенотафи – символични погребения, в които липсват човешки останки, но са открити златни халки, кремъчни оръдия на труда, керамични съдове и един меден предмет.

Останалите 55 гроба съдържат човешки скелети, положени по два основни начина – в изпънато положение по гръб или в характерната за енеолита поза хокер – свити на една страна, с колене, прибрани към гърдите.

Погребалният инвентар е изключително разнообразен и включва предмети от злато, мед, кост, камък и керамика. Сред находките с особен научен интерес са две антропоморфни пластики, поставени върху гърдите на един от покойниците, както и керамичен съд, идентифициран след разчистването като поставка за друг съд с необичайна форма и вероятно специална ритуална функция.^[13]

1976

През този сезон е проучената площ от 900 m². Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи – кенотафи, хокери и такива със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните гробове (кенотафи) са 5 на брой, като три от тях са с „беден инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой с части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен – в него скелетът е разкрит положен надясно със силно свити долни крайници, положени почти до гърдите.

Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойна спирала, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на женските погребения, тези в свито положение).

1977

През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минерални мъниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото.

Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.^[14]

1980

През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 m². Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо 417 предмета. От този археологически сезон Иван Иванов поема ролята на ръководител на проучването.^[15]

1981

Проучени са 25 гроба, като в 12 от тях скелетът е открит разрушен и е невъзможно да се определи ориентацията му. Осем от погребенията са символични, а пет тялото е положено изпънато по гръб. Гробният инвентар е от медни, кремъчни, костени и глинени предмети, които повтарят вече откритите в предишните сезони. Открити са и десет златни предмета и нова разновидност на антропоморфнна златна пластина, сходна с находка от същия период открита в Мойград, Румъния.^[16]

1982

Установено е че гробовете продължават в посока на бреговата ивица на езерото и че наситеността им е по-голяма от средната. Разкрити са общо 11 погребения. Съпътстващият погребенията инвентар не е по-различен от открития в по-ранните сезони такъв. Иван Иванов съобщава, че със сигурност в бъдещите проучвания трябва да се следва палеорелефа.^[17]

1984

Проучена е площ от 550 m². Главната цел на проучването е да се установи източната и североизточната граница на некропола. Разкрити са 38 гроба. Установена е североизточната страна на некропола, която потвърждава подозрението, че обекта е със значителни размери. Установено е че в тази част на некропола погребенията са на дълбочина от 0,70 m. Потвърдено е че символичните гробове са в периферията на некропола. Иванов изказва предположението, че некрополът е свързан вероятно с наколните селища от Варненското езеро, които са синхронични на обекта и в които са намерени подобни артефакти от рог, керамика и кост.^[18]

1985

В този археологически сезон са проучени 450 m². и са открити нови 13 гроба. В посока изток некрополът стига до някогашната тераса на езерото и по този начин е установена източната граница на обекта. Откритите артефакти не се различават от вече намерените по-рано на обекта – преобладават керамични фрагменти, кремък, медни артефакти и четири златни фрагмента. Планирано е проучване в северна и северозападна посока.^[19]

1991

Разкопките са съсредоточени в най-източната част на некропола. Проучени са 300 m². Открити са нови 13 гроба. Това е последният археологически сезон в проучването и разкритите погребения достигат до 294 броя.

Погребенията обхващат трите вече познати вида – хокер, кенотаф и трупополагане по гръб. Общият брой на находките е 298. Открити са 4 златни артефакти, сред които един антропоморфен амулет, медни брадви и шило, кремъчни и каменни сечива, мъниста от малахит и фрагменти от 47 керамични съда. Не са установени различия в погребалния ритуал нито в трупополагането.^[20]

Интерпретации

Учените възприемат, че погребалните обреди в това архаично късно-Халколитно общество, създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. Предполага се, че социалната стратификация е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие – появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен. Смята се, че на този етап от развитието на културата Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от земеделието и скотовъдството, което е създало предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. От тази гледна точка Варненският халколитен некропол илюстрира може би първите етапи от зараждането на класово общество, което го превръща в свидетелство за появата на първата праисторическа протоцивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.^[21]

Златните предмети са разглеждани като своеобразни атрибути, свидетелстващи социалния статут на притежателите им и се предполага, че са имали по-скоро сакрално-символично значение, отколкото са белег на благосъстояние. В тази връзка някои учени предполагат, че Варненският некропол е култово място, в което са погребани вождове с голямо значение за територията на голям междуплеменен съюз, което предполага наченки на държавно обединение.^[22]

Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът е гробище на обитателите на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие през втората половина на V хил. пр. Хр.

В годините, непосредствено след обявяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол в отзивитете си водещи експерти по праистория като проф. Колин Ренфрю и проф. Мария Гимбутас разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата Култура Караново. Впоследствие в научните публикации обектът е свързан с култура Варна и често за него могат да се срещнат определения като „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.^[3]^[23]^[24]^[25]^[26]

Изследването на медните находки от некропола показват, че 55,1% от медта, използвана за производство на сечивата и оръжието открити в гробовете, е добивана в рудните райони в южната част на Черноморското крайбрежие; 38,8% от метала е добита от източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др. находища) и едва 6,1% идва от други източници. Данните свидетелстват, че Западнопричерноморските източници на метала са под пълен контрол на т.нар. „Варненски център за металообработване“.^[27]^[28]

Характерна особеност за „мъжките гробове“ сред погребенията от некропола е, че съдържат голям набор оръжие – бойни брадви, копия, лъкове. Именно бойната брадва, чиято дръжка е обкована със златни пластини, се превръща и в скиптър – символ на властта.

Предполага се, че през халколита златото е имало повече знакова, отколкото икономическа стойност. В рамките на всекидневието през тази епоха се наблюдава по-скоро социална равнопоставеност, за което се съди по сходната архитектурата и инвентара на къщите. Осезаемата разлика в начина на погребване на мъртвите обаче показва, че в починалите имат различет социален статут, който запазват и в задгробния живот. Предполага се, че социалните различия дотогава са били само на база идеология.^[29]^[30]^[31]

На друго мнение е проф. Дъглас Бейли, според когото къснохалколитните погребения от Варненсикя и Дуранкулашкия некрополи не отразяват йерархия или социална структура. Бейли разглежда полагането на телата на мъртвите, даровете и погребалните ритуали като важни елементи от „сценичен реквизит“ в създаването на въображаеми идеологии за власт и социална йерархия, където такива не са съществували или където действителните правила в ежедневието са неуловими.^[32]^[33]

Стратиграфия

Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от некропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m, интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващият пласт е неогенен – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.

Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е с наклон от около 12° от северозапад на югоизток, гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоя пясък, като най-източните от тях вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой.

Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през 1950-те и 1960-те риголване, затруднява реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.^[34]

Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация.

Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три. Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.^[35]

Погребения

Кенотафи (Символични погребения)

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения.

В гроб № 36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е разглеждан като магьосник-ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.^[36]

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени „маски“ на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения.^[37]

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като Хиерогамия – ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена по никакъв начин.^[38]^[25]

Гроб №43

Сред гробовете с изпънати по гръб скелети във Варненския халколитен некропол най-знаков е Гроб № 43 – считан за едно от най-впечатляващите погребения от праисторическа Европа.

Богатството на гробните дарове е изключително: открита е каменна брадва, интерпретирана като скиптър на властта, чиято дръжка е обкована със злато. Това кара изследователите да предположат, че погребаният е бил вожд на високоорганизирана общност, притежаващ както политическа, така и религиозна власт. С тялото му са положени над 1,5 kg златни предмети – медальони, гривни, накити, мъниста, апликации и други символи на престиж и статус.

Скелетът е бил положен по гръб, с горни крайници свити в лактите, а костите на китките – разчистени в областта на раменете. Долните крайници са били скръстени при глезените, а ориентацията на тялото е 24° по линията на гръбначния стълб.

Според антропологическите анализи, извършени върху останките, скелетът е принадлежал на мъж на възраст между 40 и 45 години, вероятно представител на елита на късноенеолитното общество от култура Варна.

Гроб № 43 се разглежда като емблематичен символ на социалната йерархия и ранната форма на власт в Европа през V хилядолетие пр. Хр., а златните дарове от него се считат за най-ранните знаци на престиж и управление в историята на Стария континент.^[39]

Гроб № 43 във Варненския халколитен некропол е сред най-впечатляващите погребения от праисторическа Европа, отличаващ се с изключително богат и сложен инвентар, както и с внимателно подреден погребален ритуал.

Погребалната яма е правоъгълна със заоблени ъгли, леко разширена в северната част. Размерите ѝ са 2,70 × 1,05 m, а максималната дълбочина – 2,20 m от съвременното теренно ниво. В запълването на ямата са намерени фрагменти от керамични съдове и части от керамична подставка, вероятно свързани с ритуала по погребението.

Зад лявото рамо на скелета е разкрита група от 11 златни предмета, оприличени на „кабърчета“, някои с остриета, насочени нагоре. В същата зона са положени меден и кремъчен връх за копия, ориентирани на север. Под лявата раменна кост е открита керамична паница, съдържаща седем мъниста от карнел. Около главата са намерени 11 златни халки, а под и около черепа – големи златни апликации, положени с полираната си страна надолу.

Зад черепа са открити два керамични съда, а трети е бил положен вдясно от главата, близо до устата на покойния – при разлагането на тялото долната челюст е паднала върху него.

Върху дясното рамо е положена медна брадва-чук, обърната с острието към гърдите, а върху нея – каменна брадва-жезъл, чиято дръжка е украсена със златен наконечник в горния си край. Той е облицован с три златни тръбички, всяка фланкирана със златни халки.

На мишниците са намерени по две златни гривни, а под лявата двойка – една гривна от мида спондилус, която е била счупена и поправена със златни обковки. Върху предмишниците са разкрити нанизи от златни халки, а около врата – няколко наниза от златни мъниста.

При лявата мишница са открити две костени игли, отляво на кръста – две правоъгълни златни пластини, а отдясно – кремъчна стъргалка. До левия лакът са намерени капак и части от керамичен съд, а до лявото бедро – фрагменти от друг съд, кремъчна пластина с връх, сочещ на север, и медно шило.

Отляво на коленете са положени медно длето, медно шило и каменна тесличка; между коленете – медна брадва с отвор, медна плоска тесла и каменна тесла. Върху ханша е открита кремъчна пластина, а отдясно – златен модел на фалос. Между бедрата са намерени две кръгли златни апликации.

Отляво на тялото е бил положен лък, обкован с шест златни лентовидни обковки – по-малките в краищата и по-големите в средата. В средната и долната част на лъка са запазени следи от органична материя, върху които са били нанизани голяма кръгла златна апликация и чередуващи се златни и карнелови биконични мъниста.

По цялото тяло, особено в областта на гърдите и стъпалата, са открити кръгли златни конвексни апликации, някои положени с изпъкналата страна надолу. Между тях са били разпръснати златни и карнелови биконични мъниста. При повдигането на скелета е открит кремъчен трапец (микролит), а при промиването на пръстта – 26 мъниста от серпентинит и 19 мъниста от черупки на мекотели спондилус и денталиум.

Този богат и ритуално структуриран комплекс от находки превръща Гроб № 43 в най-внушителния символ на социалната йерархия и духовната култура на халколитното общество от култура Варна, а погребаният в него – в първия известен владетел на Европа.^[40]^[41]

Антропологическо проучване

Скопичното и метричното изучаване на костения материал от некропола е проведено от проф. Йордан Йорданов от Института по морфология и антропология при БАН.

Изследванията върху човешките останки от Варненския халколитен некропол предоставят ценна информация за антропологичните характеристики на населението от късния енеолит по българското Черноморие.

Най-запазеният череп – този от Гроб № 43, е подложен на подробно антропологично изследване. Той е определен като европеиден, отнасящ се към динаро-нордически вариант на динарския расов тип, което свидетелства за местния произход на погребания индивид.

Допълнителни анализи са проведени върху 98 зъба от постоянното съзъбие на пет черепа от некропола. Одонтометричните данни съвпадат с тези при други европейски популации от същата епоха и потвърждават, че структурата на съзъбието е аналогична на тази при съвременния човек – с най-големи размери при първите кътници.

Наблюдаваните добре развити костни гребенни възвишения показват силно развити мускули на скелета, което на места затруднява точното определяне на пола на някои индивиди.

От особен научен интерес са и данните за средния ръст на погребаните: при жените той е около 1,48 m, а при мъжете – приблизително 1,61 m, което се счита за характерно за праисторическите популации на Балканския регион през V хилядолетие пр. Хр.^[42] Образецът ANI152 (4683 – 4406 години пр. н. е.) от гроб 43 определя Y-хромозомна хаплогрупа T (Haplogroup T-M184).^[43]

Статус

През 2012 г., след издаването на акт за публична държавна собственост, управлението на терена на Варненския халколитен некропол е официално предадено на Министерство на културата на България.

На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България взема решение да предостави стопанисването на имота на Община Варна за срок от десет години, а впоследствие същата година Община Варна го преотстъпва за управление на Регионалния исторически музей – Варна.

След повече от две десетилетия прекъсване, през 2021 г. Регионалният исторически музей – Варна възобновява археологическите проучвания на некропола, съсредоточени в югоизточния му сектор. В резултат на разкопките, проведени между 2021 и 2023 г., са разкрити още 26 гроба, които разширяват общия брой на известните погребения и допринасят с нови данни за структурата, хронологията и погребалните практики на обекта.^[44]

Източници

↑ Lake Godess 3D Model
↑ ^а ^б Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96
↑ ^а ^б Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47
↑ Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26
↑ Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.
↑ Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168
↑ Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27
↑ Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34
↑ Tom Higham, John Chapman, Vladimir Slavchev, Bisserka Gaydarska, Noah Honch, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova „New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications“
↑ R. Krauß, C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282 – 305
↑ Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик
↑ Праистория – Уебсайт на Варненски исторически музей – Най-ранните следи от човешко присъствие // Архивиран от оригинала на 26 декември 2019. Посетен на 3 декември 2019.
↑ АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976
↑ АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978
↑ АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981
↑ АОР през 1981 – НАК XXVII Михайловград, 1982
↑ АОР през 1982 – НАК XXVIII Плевен, 1983
↑ АОР през 1984 – НАК XXX Сливен, 1985
↑ АОР през 1985 – НАК XXXI Велико Търново, 1986
↑ АОР през 1991 – НАК XXXVI София, 1992
↑ Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49 – 98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152 – 171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141 – 168
↑ Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.
↑ Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson
↑ Черньіх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.
↑ ^а ^б Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums
↑ Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42
↑ Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24
↑ Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й., Варна – Праисторически център на металообработка, ИК ДАнграфик, Варна, 2010
↑ Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2 – 3, 159 – 183
↑ Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49 – 98
↑ Chapman, J. 1991, The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152 – 171
↑ Проф. Бейли аргументира ново разбиране за неолитното представяне на човешкото тяло и ролята му в създаването на идентичност и политика, което той тълкува на базата на антропоморфните фигурки открити на много археологически обекти датирани от Неолита и Халколита.(Bailey, 2008)
↑ Bailey D.W. Neolithic Bodies Beyond the Grave: Corporealities of Being" Published in Slavchev, V. (ed.) 2008. The Varna Eneolithic Necropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe (Acta Musei Varnaensis 6), pp. 57 – 74. Varna: Regionalen Istoricheski Muzei., 2008
↑ H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17 – 23.
↑ I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30 – 42.
↑ Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев"
↑ Поради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.(Маразов;1994)
↑ Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)
↑ Yordanov, Y.A. Anthropologic Study of Bone Remains from Persons Buried in the Varna Eneolithic Necropolis. – Studia Praehistorica, 12, 1978, 50 – 59
↑ Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In: Découverte du metal. Paris, 9 – 12
↑ Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network Cultural Society, 21 – 24
↑ Йорданов, Й. Антропологическо проучване на костния материал от раннохалколитни гробове до гр. Варна, ИНМВ, том XIV(XXIX), 1978 94 – 103
↑ Iain Mathieson et al. The Genomic History Of Southeastern Europe, 2017
↑ След десетилетия възобновиха разкопките на Варненския халколитен некропол // в. 24 часа. 07.11.2021.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Варненския некропол.

[1] Lake Godess 3D Model

[:0-2] а ^б Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96

[:1-3] а ^б Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47

[4] Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26

[5] Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.

[6] Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168

[7] Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27

[8] Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34

[9] Tom Higham, John Chapman, Vladimir Slavchev, Bisserka Gaydarska, Noah Honch, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova „New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications“

[10] R. Krauß, C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282 – 305

[11] Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик

[12] Праистория – Уебсайт на Варненски исторически музей – Най-ранните следи от човешко присъствие // Архивиран от оригинала на 26 декември 2019. Посетен на 3 декември 2019.

[13] АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976

[14] АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978

[15] АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981

[16] АОР през 1981 – НАК XXVII Михайловград, 1982

[17] АОР през 1982 – НАК XXVIII Плевен, 1983

[18] АОР през 1984 – НАК XXX Сливен, 1985

[19] АОР през 1985 – НАК XXXI Велико Търново, 1986

[20] АОР през 1991 – НАК XXXVI София, 1992

[21] Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49 – 98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152 – 171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141 – 168

[22] Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.

[23] Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson

[24] Черньіх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.

[:2-25] а ^б Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums

[26] Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42

[27] Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24

[28] Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й., Варна – Праисторически център на металообработка, ИК ДАнграфик, Варна, 2010

[29] Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2 – 3, 159 – 183

[30] Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49 – 98

[31] Chapman, J. 1991, The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152 – 171

[32] Проф. Бейли аргументира ново разбиране за неолитното представяне на човешкото тяло и ролята му в създаването на идентичност и политика, което той тълкува на базата на антропоморфните фигурки открити на много археологически обекти датирани от Неолита и Халколита.(Bailey, 2008)

[33] Bailey D.W. Neolithic Bodies Beyond the Grave: Corporealities of Being" Published in Slavchev, V. (ed.) 2008. The Varna Eneolithic Necropolis and Problems of Prehistory in Southeast Europe (Acta Musei Varnaensis 6), pp. 57 – 74. Varna: Regionalen Istoricheski Muzei., 2008

[34] H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17 – 23.

[35] I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30 – 42.

[36] Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев"

[37] Поради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.(Маразов;1994)

[38] Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)

[39] Yordanov, Y.A. Anthropologic Study of Bone Remains from Persons Buried in the Varna Eneolithic Necropolis. – Studia Praehistorica, 12, 1978, 50 – 59

[40] Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In: Découverte du metal. Paris, 9 – 12

[41] Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network Cultural Society, 21 – 24

[42] Йорданов, Й. Антропологическо проучване на костния материал от раннохалколитни гробове до гр. Варна, ИНМВ, том XIV(XXIX), 1978 94 – 103

[IainM-43] Iain Mathieson et al. The Genomic History Of Southeastern Europe, 2017

[44] След десетилетия възобновиха разкопките на Варненския халколитен некропол // в. 24 часа. 07.11.2021.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]

[33]

[34]

[35]

[36]

[37]

[38]

[39]

[40]

[41]

[42]

[43]

[44]