Варненски халколитен некропол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Варненски халколитен некропол
Експозиция на откритите предмети в гроб №43
Експозиция на откритите предмети в гроб №43
Местоположение
Bulgaria Varna Province relief location map.jpg
43.2131° с. ш. 27.8644° и. д.
Варненски халколитен некропол
Местоположение в България Област Варна
Страна Флаг на България България
Област Област Варна
Археология
Вид Некропол
Период 4400 – 4100 г. пр. Хр.
Култура Култура Варна
Епоха Халколит
Варненски халколитен некропол в Общомедия
Накити и други предмети от Варненския халколитен некропол

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).

При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е археологически проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в Халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на Балканите вече се появяват наченки на държавно образувание и поява царската институция.

Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а а другите са кенотафи - символични погребения. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или в поза "хокер" свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.

История на откритието[редактиране | редактиране на кода]

Варненският халколитен некропол е открит случайно през месец октомври 1972 г., когато по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността „Зарзалината“ – някога в землището село Владиславово (по-късно вече квартал на Варна) забелязва, че изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните от него артефакти са занесени от него в село Дългопол, където се провеждат археологически разкопки на енеолитно селеище. Артефактите са предадени на музейните уредници Димитър Златарски и Анчо Анчев със протокол и за 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври артефактите са предадени на научният сътрудник Михаил Лазаров и уредникът Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей.

На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите на служителите на музея, които организират разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува некропол, вероятно датиращ от Халколита. При първоначалните изкопните работи багерът е унищожил една гробна яма.

В рамките на един месец е организирано първоначалното проучване – пресята е изкопаната пръст, а впоследствие и внимателно промита. Находките от нея са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.

Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване и разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени след, за да бъде ограден районът и да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.[1]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Находката е случайна, но след като в Археолгическия музей научават за нея, започват разкопки.[2] Първоначално, след декември 1972 г. под номиналното ръководство на М. Лазаров, а след няколко години от Иван Иванов, който до края на проучването е самостоятелен ръководител на проучването на обекта. Разкопките продължават почти без прекъсване през 1972–1978 г.,след това през 1980–1986 г., а последното проучване е извършено през 1991 г., след което работата е преустановена поради липса на средства.

Първите разкопки на обекта са реализирани от Иванов, при трудни условия, защото археологът работи изключително сам и целогодишно без прекъсване. Иванов проучва по-голямата част от некропола – разкопава общо 294 гроба и разкрива и документира множество находки, между които златни, медни, глинени, кремъчни, каменни и други предмети, голяма част от които и досега остават уникални за епохата на Халколита.

Иванов изработва изключително прецизна писмена, графична и фото документация за обекта.

1972 – 1975

До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 кв.м. площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Пет от тях са т.нар. кенотафи – символични гробове, с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет. Останалите петдесет и пет са разкрити с наличието на скелети в тях. Те са разделени на два вида – такива, в които скелетите са положени по гръб в изпънато положение и такива, в които скелетите са поставени в свито положение на една страна – в поза хокер.

Инвентарът на погребенията е разнообразен – като от научен интерес са две антропоморфни пластики поставени на гърдите на един от скелетите. Намерен е и съд, който след разчистването е разпознат като поставка за друг съд с необичайна форма и функция.[3]

1976

В този сезон проучената площ е 900 кв.м. Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи – кенотафи, хокери и със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните кробове (кенотафи) са пет на брой, като три от тях са със „беден инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой със части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен – в него скелетът е разкрит положен полунадясно със силно свити долни крайници, положини почти до гърдите.

Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойна спирала, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на скелетите в свито положение).

През есента на 1976 година са открити още три гроба, като един от тях е много добре запазен гроб на около двадесет годишен мъж, положен по гръб с богат гробен инвентар. Около и върху скелата са намерени общо 1012 предмета. Това са предимно маниста от спондилус, денталиум, зелени минерали, обработени животински зъби, апликации от спондилус и тридесет и две златни маниста. Останалият инвентар включва – четири добре запазени глинени съда, две каменни брадви, каменна тесла, костена копачка, каменен прешлен, гривни от спондилус, медна гривна, меден пръстен и др. Гробовете са датирани от първата половина на Халколита – култура Караново V.[4]

1977

През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минералн маниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото.

Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.[5]

1980

През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 кв.м. Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо четуристотин и седемнаесет предмета. От този археологически сезон Иван Иванов поема ролята на ръководител на проучването.[6]

Стратиграфия[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от некропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m, но трябва да се има предвид, че интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващяит пласт е неогенен – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.

Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е с наклон от около 12° от северозапад на югоизток, гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоят пясък, като най-източните от тях вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой.

Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през 1950-те и 1960-те машинно нивелиране, затруднява реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.[7]

Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация.

Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три. Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.[8]

Кенотафи (Символични погребения)[редактиране | редактиране на кода]

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения.

В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е и магьосник ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени „маски“ на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като Хиерогамия – ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена засега по никакъв начин.

Интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

В погребенията от некропола можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.

Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили политически символ. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото. Това говори, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.

Приликите със статута на царя се затвърждават, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения показват, че наследяването вече е възникнало. Предавало се е сложно знание чрез тайни инициациони обреди, така знанието се предава от баща на син. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да проникне „чужд“ човек.

Позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, след като през халколита металът е имал повече знакова, отколкото икономическа стойност. Въпреки, че през живота на този свят наблюдаваме едно равнопоставено общество, което се вижда в архитектурата и имуществото, то в задгробния живот наблюдаваме осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база идеология. За ролята на ковача съдим именно от тези погребения, които определено обуславят високия му статус, като дори го поставят на върха на йерархичната пирамида.

Статус[редактиране | редактиране на кода]

До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие „Водно строителство“, а след приватизацията парцелът става частна собственост.

През 2012 г. след издаден акт за публична държавна собственост управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години.

След приключването на последния до момента активен археологически сезон през 1991 г., за обекта не са полагани никакви видими грижи.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Anthony, D. W., J. Y. Chi (Eds.) 2010. The Lost World of Old Europe: The Danube Valley, 5000 – 3500 BC. Princeton, U.P.
  • Avramova, M. 2000. Myth, ritual and gold of a „civilization that did not take place“. – In: Varna Necropolis. Varna, Agató, 15 – 24.
  • Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34.
  • Bailey, D. W. 2004. Varna. – In: Bogucki, P., P. J. Crabtree (Eds.). Ancient Europe 8000 B.C. – A.D. 1000. Vol. 1. The Mesolithic to Copper Age (c. 8000 – 2000 B.C.). New York, Scribner's, 341–344.
  • Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49–98.
  • Chapman, J. 1991. The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152–171.
  • Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2-3, 159–183.
  • Chapman, J., B. Gaydarska, V. Slavchev. 2008. The life histories of Spondylus shell rings from the Varna I Eneolithic cemetery (Northeast Bulgaria): transformation, revelation, fragmentation and deposition. – Acta Musei Varnaensis, 6, 139–162.
  • Éluére, Ch., D. Raub. 1991. Investigations on the gold coating technology of the great dish from Varna. – In: J.-P. Mohen (Ed.). Découverte du métal. Picard, Paris, 13–30.
  • Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums.
  • Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39–47.
  • Hayden, B. 1998. An archaeological evaluation of the Gimbutas paradigm. – In: The Virtual Pomegranate, 6.
  • Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640–651.
  • Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87–96.
  • Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972–1976). – Studia Praehistorica, 1–2, 13–26.
  • Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network Cultural Society, 21–24.
  • Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30–42.
  • Ivanov, I. 1988. Die Ausgrabungen des Gräberfeldes von Varna. – In: Fol, A., J. Lichardus (Hrsg.). Macht, Herrschaft und Gold. Moderne-Galerie des Saarlands-Museum, Saarbrüken, Krüger, 49–66, 67–78.
  • Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In: Découverte du metal. Paris, 9–12.
  • Ivanov, I. S., M. Avramova. 1997. Varna i razhdaneto na evropeiskata tsivilizatsiia. Sofia (in Bulgarian).
  • Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.
  • Kănchev, K. 1978. Microwear studies of the weapons and tools from the chalcolithic necropolis at the city of Varna. – Studia Praehistorica, 1–2, 46–49.
  • Kostov, R. I. 2004. Prehistoric weight system among the gold objects of the Varna Chalcolithic necropolis. – Geology and Mineral Resources, 11, 3, 25–28 (in Bulgarian with an English abstract).
  • Kostov, R. I. 2007. Archaeomineralogy of Neolithic and Chalcolithic Artifacts from Bulgaria and their Significance to Gemmology. Sofia, Publishing House „St. Ivan Rilski“, 126 p., I-VIII (in Bulgarian with an English summary).
  • Kostov, R. I. 2016. Symmetry of form and weight: standardization of gold and mineral artifacts from the Varna Chalcolithic necropolis (5th millennium BC). – In: Symmetry Festival 2016 (Ed. by G. Darvas). Vienna, 18-23 юли 2016, 176-179.
  • Kostov, R. I., O. Pelevina. 2008. Complex faceted and other carnelian beads from the Varna Chalcolithic necropolis: gemmological analysis. – In: Proceedings of the International Conference „Geology and Archaeomineralogy“. Sofia, 29–30 октомври 2008. Sofia, Publishing House „St. Ivan Rilski“, 67–72.
  • Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15–24 (in Bulgarian with an English abstract).
  • R. Krauß/C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282-305 [1]
  • Kuleff, I. 2009. Archeometric investigation of gold in the Chalcolithic necropolis of Varna (5th millennium BC) – Advances in Bulgarian Science, 2, 16–22.
  • Manolakakis, L. 2008. Le mobilier en silex taille des tombes de Varna I. – Acta Musei Varnaensis, 6, 115–138.
  • Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.). From the Realm.
  • Marler, J. 1999. A response to Brian Hayden's article „An archaeological evaluation of the Gimbutas paradigm“. – In: The Virtual Pomegranate, 10.
  • Nikolov, V. 1994. Der soziale und religious-mythologische Kontext des Goldes in der Nekropole bei Varna. – Ann. Department of Archaeology, New Bulgarian University, I, 4–7.
  • Renfrew, C. 1978. Varna and the social context of early metallurgy. – Antiquity, 52, 206, 199–203.
  • Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141–168.
  • Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson.
  • Slavchev, V. 2004. Fragmentation research and the Varna Eneolithic cemetery Spondylus rings. – Proceedings of the Varna Round Table.
  • Smolenov, H., H. Mihailov et V. Bozhilov. 2009. Archeo-Logique: La méthode heuristique des symboles et des conniassances sacrés. Sofia, Magoart.
  • Todorova, H. 1982. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München, Beck, Materialien zur Allgemeinen und Vergleichenden Archäologie, Band 13.
  • Todorova, H. 1978. The Eneolithic Period in Bulgaria in the Fifth Millennium B.C. Oxford, British Archaeological Reports, BAR supplementary series 49.
  • Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев".
  • Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11-27.
  • P. Ucko. 1969. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. – World archaeology, 1, 207, 262-280.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик
  2. Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик
  3. АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976
  4. АОР през 1976 – НАК XXII Русе, София, 1977
  5. АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978
  6. АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981
  7. H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17–23.
  8. I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30–42.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]