Варненски халколитен некропол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Варненски халколитен некропол
Експозиция на скелета и откритите предмети в гроб №43, която може да се види в Археологически музей Варна
Експозиция на скелета и откритите предмети в гроб №43, която може да се види в Археологически музей Варна
Местоположение
Bulgaria Varna Province relief location map.jpg
43.2131° с. ш. 27.8644° и. д.
Варненски халколитен некропол
Местоположение в България Област Варна
Страна Флаг на България България
Област Област Варна
Археология
Вид Некропол
Период 4400 – 4100 г. пр. Хр.
Култура Култура Варна
Епоха Халколит
Варненски халколитен некропол в Общомедия
"Езерната богиня" - керамичен антропоморфен капак на съд, неолитно селище Арсенала, късен Енеолит, открит от Иван Иванов през 1978 г.[1]
Накити и други предмети от Варненския халколитен некропол

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хил. пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. - „Варненското злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.

Обектът е открит случайно при прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 (от над 1000 общо) гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за Българската археология. Некрополът е археологически проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в Халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на Балканите вече се появяват наченки на държавно образувание и поява царската институция – близо хилядолетие преди появата на по-късните Древнотракийски владения на Балканите.

Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а а другите са кенотафи – символични погребения. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди), или в поза „хокер“ свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, са „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до такива съдържащи едва няколко дребни предмета положени около скелета. Откритите златни предмети са над 3000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.[2][3][4][5][6][7][8][9]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Варненският халколитен некропол е датиран към късния Халколит, но с напредването на археологическото проучване точният времеви обхват на ползване на обекта става един от най-дискутираните въпроси сред учените. Възможността обектът да бъде датиран във възможно най-тесни граници е затруднена от липсата на повече синхронни археологически обекти, от които да бъде използван материал за датиране и последващ анализ. На територията на България синхронни обекти са халколитните некрополи край Дуранкулак и Девня, при които наличието на находки от погребални дарове е значително по-малко - особено от златни и медни артефакти (в некропола при Дуранкулашкото езеро, където са проучени 1204 гроба, 440 от които са датирани към всички фази на Културата Варна, са открити едва приблизително 50 g златни артефакти).[10][11][12]

При първоначалното датиране обектът е отнесен към края на III хилядолетие пр.Хр. - между 3600 и 3200 г. пр. Хр.

Калибрираните дати от изследването с Въглерод-14 (14C) показват дати между 4600 и 4200 г.пр. Хр.

По-късните изследвания от 1992 г. показват дата между 4550 и 4050 г. пр. Хр., а изследванията от 2001 г. показват дати между 4550 и 4150 г.пр.Хр.

Данните от по-късните изследвания първоначално са възприети като твърде ранни и дори куриозни, защото е възприето, че в този времеви интервал е междинният, а не късният Халколит. Впоследствие са извършени допълнителни проучвания, които убедително доказват, че развитието на Халколита в централната и северната част на Балканите изпреварва другите части на Европа, което налага създаване на актуални калибрационни таблици специално за региона на Балканския полуостров.[13][14]

  • Дати от последните проучвания

Според радиографски анализ от 2007 г. по програмата „Antiquity 81“ - средата на V хилядолетие пр. Хр.

Според анализ на университетите в Оксфорд и Дърам, Великобритания – от над 40 проби с Въглерод-14 (14C) - 4600 – 4400 г. пр. Хр.

Атуализиран датировъчен анализ на университетите в Оксфорд и Дърам, Великобритания на проби с Въглерод-14 (14C) - 4690 – 4330 г. пр. Хр.[15]

История на откритието[редактиране | редактиране на кода]

Варненският халколитен некропол е открит случайно през месец октомври 1972 г., когато по време на строителни работи при планирано прокарването на подземен електрически кабел. Райчо Маринов, който прокопава с багер траншея, в местността „Зарзалината“ – някога в землището село Владиславово (по-късно вече квартал на град Варна) забелязва, че изкопаната пръст наличие на метални изделия и каменни сечива. Впоследствие прибраните артефакти са занесени от него в село Дългопол, където се провеждат археологически разкопки на енеолитно селеище. Артефактите са предадени на музейните уредници Димитър Златарски и Анчо Анчев със протокол описващ 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини. На 30 октомври артефактите са предадени на научният сътрудник Михаил Лазаров и уредникът Александър Минчев, които прибират находките за съхранение във Варненския археологически музей.

На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите на служителите на музея, които организират разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува некропол, вероятно датиращ от Халколита. При първоначалните изкопните работи багерът е унищожил една гробна яма.

В рамките на един месец е организирано първоначалното археологическо проучване – пресята е изкопаната пръст, а впоследствие е внимателно промита. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.

Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени, районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.[16]

Археологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Пластини от златна сплав – схематично изображение на бик, намерени в гроб 36, датирани в 4600 – 4200 г.пр.Хр. инв.номер I-16663
Златен модел на скиптър, открит в Гроб 36, датирани в 4600 – 4200 г.пр.Хр

Находката е случайна, но след като в Археолгическия музей научават за нея, започват разкопки.[17] Първоначално, след декември 1972 г. под номиналното ръководство на М. Лазаров, а след няколко години под ръководството на Иван Иванов, който до края на проучването е самостоятелен ръководител на проучването на обекта. Разкопките продължават почти без прекъсване през 1972 – 1978 г.,след това през 1980 – 1986 г., и след няколко годишно прекъсване последното проучване на обекта е извършено през 1991 г., след което изследването е преустановено поради липса на средства, а обектът е изоставен.

Първите разкопки на обекта са реализирани от Иванов, при трудни условия, защото археологът работи изключително сам и целогодишно без прекъсване. Иванов проучва по-голямата част от некропола – разкопава общо 294 гроба и разкрива и документира множество находки, между които златни, медни, глинени, кремъчни, каменни и други предмети, голяма част от които уникални материални свидетелства от епохата на Халколита.

Иван Иванов изработва изключително прецизна писмена, графична и фото документация за обекта.

Археологическото проучване на Варненския халколитен некропол с няколко прекъсвания трае тринайсет сезона в периода от 1972 до 1991 г. Проучена е площ от 7 500 m².

30% от територията на обекта все още не е археологически проучена.[18]

1972 – 1975[редактиране | редактиране на кода]

До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 m² площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Пет от тях са т.нар. кенотафи – символични гробове, с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет. Останалите петдесет и пет са разкрити с наличието на скелети в тях. Те са разделени на два вида – такива, в които скелетите са положени по гръб в изпънато положение и такива, в които скелетите са поставени в свито положение на една страна – в поза хокер.

Инвентарът на погребенията е разнообразен – като от научен интерес са две антропоморфни пластики поставени на гърдите на един от скелетите. Намерен е и съд, който след разчистването е разпознат като поставка за друг съд с необичайна форма и функция.[19]

1976[редактиране | редактиране на кода]

В този сезон проучената площ е 900 m². Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи – кенотафи, хокери и със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните гробове (кенотафи) са 5 на брой, като три от тях са със „беден инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой със части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен – в него скелетът е разкрит положен надясно със силно свити долни крайници, положени почти до гърдите.

Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойна спирала, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на скелетите в свито положение).

През есента на 1976 година са открити още 3 гроба, като един от тях е много добре запазен гроб на около двадесет годишен мъж, положен по гръб с богат гробен инвентар. Около и върху скелета са намерени общо 1012 предмета. Това са предимно мъниста от спондилус, денталиум, зелени минерали, обработени животински зъби, апликации и гривни от спондилус, 32 златни мъниста, 4 добре запазени глинени съда, 2 каменни брадви, 1 каменна тесла, костена копачка, каменен прешлен, медни накити и др.

Гробовете са датирани от първата половина на Халколита – култура Караново V.[20]

1977[редактиране | редактиране на кода]

През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минерални мъниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото.

Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.[21]

1980[редактиране | редактиране на кода]

През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 m². Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо 417 предмета. От този археологически сезон Иван Иванов поема ролята на ръководител на проучването.[22]

1981[редактиране | редактиране на кода]

Проучени са 25 гроба, като в 12 от тях скелетът е открит разрушен и е невъзможно да се определи ориентацията му. Осем от погребенията са символични, а пет тялото е положено изпънато по гръб. Гробният инвентар е от медни, кремъчни, костени и глинени предмети, които повтарят вече откритите в предишните сезони. Открити са и десет златни предмета и нова разновидност на антропоморфнна златна пластина, сходна с находка от същия период открита в Мойград, Румъния.[23]

1982[редактиране | редактиране на кода]

Установено е че гробовете продължават в посока на бреговата ивица на езерото и че наситеността им е по-голяма от средната. Разкрити са общо 11 погребения. Съпътстващият погребенията инвентар не е по-различен от открития в по-ранните сезони такъв. Иван Иванов съобщава, че със сигурност в бъдещите проучвания трябва да се следва топографията на праисторическият терен.[24]

1984[редактиране | редактиране на кода]

Проучена е площ от 550 m². Главната цел на проучването е да се установи източната и североизточната граница на некропола. Разкрити са 38 гроба. Установена е североизточната страна на некропола, която потвърждава подозрението, че обекта е със значителни размери. Установено е че в тази част на некропола погребенията са на дълбочина от 0,70 m. Потвърдено е че символичните гробове са в периферията на некропола. Иванов изказва предположението, че некрополът е свързан вероятно с наколните селища от Варненското езеро, които са синхронични на обекта и в които са намерени подобни артефакти от рог, керамика и кост.[25]

1985[редактиране | редактиране на кода]

В този археологически сезон са проучени 450 m². и са открити нови 13 гроба. В посока изток некрополът стига до някогашната тераса на езерото и по този начин е установена източната граница на обекта. Откритите артефакти не се различават от вече намерените по-рано на обекта - преобладават керамични фрагменти, кремък, медни артефакти и четири златни фрагмента. Планирано е проучване в северна и северозападна посока.[26]

1991[редактиране | редактиране на кода]

Разкопките са съсредоточени в най-източната част на некропола. Проучени са 300 m². Открити са нови 13 гроба. Това е последният археологически сезон в проучването и разкритите погребения достигат до 294 броя. Погребенията обхващат трите вече познати вида - хокер, кенотаф и трупополагане по гръб. Общият брой на находките е 298. Открити са 4 златни артефакти, сред които един антропоморфен амулет, медни брадви и шило, кремъчни и каменни сечива, мъниста от малахит и фрагменти от 47 керамични съда. Не са установени различия в погребалния ритуал нито в трупополагането.[27]

Интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Находки от Гроб 4, където са открити 348 златни предмета с общо тегло 1554,7 g - сред които 50 апликации,19 спирални ленти, 7 обковки, 7 халки, 5 тръбички, 2 наконечника, 3 златни гривни, пекторал, 1 апликация, 1 пластинка и 1 сфероид.

Учените възприемат, че погребалните обреди в това архаично късно-Халколитно общество създало некропола, отразяват социалното, а не имущественото положение на починалите. На това предположение се предполага евентуалната значителна социална стратификация, която е възникнала в резултат от навлизането на нови аспекти в социално-икономическото развитие – появата на рудодобива и металургията и свързания с тях търговски обмен. Предполага се, че в този етап от развитието на Културата Варна е започнало отделянето на занаятите и търговията от земеделието и скотовъдството, което е създало предпоставки за промяна на обществените структури и концентрирането на властта в ръцете на неголяма група хора – погребаните с повече и по-богати гробни дарове. От тази гледна точка Варненският халколитен некропол илюстрира може би първите етапи от зараждането на класово общество, което го превръща в свидетелство за появата на първата праисторическа цивилизация в Европа, а вероятно и в целия свят.[28]

Златните предмети са разглеждани като своеобразни атрибути, свидетелстващи социалния статут на притежателите им и се предполага, че са имали по-скоро сакрално-символично значение, отколкото са белег на благосъстояние. В тази връзка някои учени предполагат, че Варненският некропол е култово място, в което са погребани вождове с голямо значение за територията на голям междуплеменен съюз, което предполага наченки на държавно обединение.[29]

Друга по-вероятна интерпретация е, че некрополът да е по-вероятно гробище на обитателите на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие през втората половина на V хил. пр.Хр. В годините, непосредствено след огласяването на първите резултати от откритието на Варненския халколитен некропол отзивите, водещи експерти по праистория като проф. Колин Ренфрю и проф.Мария Гимбутас разглеждат находките от обекта като своеобразен цивилизационен връх в развитието на праисторическата Култура Караново. Впоследствие, в научните публикации интерпретациите свързани в Култура Варна са дефинирани като постижения на „пред-цивилизация“ и „пред-държавна организация“.[30][31][32][33][34]

Последните проучвания на находките от некропола показват че 55,1% от медта използвана за производство на сечивата и оръжието разкрита в гробовете е добивана в рудните райони на южната част на Черноморското крайбрежие, 38,8% от метала е добита източната част на Горнотракийската низина (Ай-бунар и др. находища) и едва 6,1% идва от други източници. Данните свидетелстват, че Западно-причерноморските източници на метала са под пълен контрол на т.нар. "Варненски център за металообработка".[35][36]

Характерна особеност за „мъжките гробове“ сред погребенията от некропола, че съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове свидетелстват, че социалният статус на ковача е станал вероятно наследствен, също като царският.[37]

Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях вероятно са придобили политически символ. Предполага се, че златната брадва-чук се е превърнала в скиптър, който обозначава най-високопоставения индивид в обществото. Според интерпретацията – това се разглежда като доказателство, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.[38]

Приликите със статута на царя са идентични, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения в некропола свидетелстват, че наследяването вече е възникнало. Според някои интерпретации – се е предавало сложно знание чрез тайни инициациони обреди, в които знанието се предавало от баща на син. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да „проникне“ „чужд човек“.

Според тази интерпретация позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, тъй като се предполага, че през халколита златото е имало повече знакова, отколкото икономическа стойност. В рамките на човешкото общество през тази епоха се наблюдава по-скоро социалната равнопоставеност, за което се съди по архитектурата и инвентара на къщите, то при задгробния живот се наблюдава осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база идеология. Ролята на ковача е тълкувана именно от тези погребения, за които се предполага, че вероятно обуславят високия му статус, като дори го „поставят“ на върха на йерархичната пирамида.[39][40][41]

Стратиграфия[редактиране | редактиране на кода]

Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от некропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m, интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващият пласт е неогенен – необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.

Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е с наклон от около 12° от северозапад на югоизток, гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоя пясък, като най-източните от тях вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой.

Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през 1950-те и 1960-те риголване, затруднява реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.[42]

Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация.

Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три. Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.[43]

Погребения[редактиране | редактиране на кода]

Възстановка на глинена маска от Гроб No.2. Със златни предмети са маркирани - уста (златна пластина), кръгли златни мъниста (очи). Предполага се че съществуващите религиозни норми са повелявали ритуално погребване на духа на умрелия. В Гроб No.2 са открити 35 златни предмета с общо тегло 33,4 g.
  • Кенотафи (Символични погребения)

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения.

В гроб № 36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е разглеждан като магьосник-ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.[44]

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени „маски“ на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като Хиерогамия – ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно „ядро на халколитния некропол“ и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена засега по никакъв начин.[45][46]

  • Гроб №43
В „Гроб 43“ са открити 1003 златни предмета, с общо тегло 1524,3 g. От тях 902 мъниста от злато, разположени в осем различни наниза с цилиндрични, биконични, сферични и др. разновидности мъниста

Сред гробовете, в които са открити скелети, изпънати по гръб се откроява Гроб № 43. При него богатството на гробните дарове е изключително - налична е каменна брадва - тълкувана като скиптър (дръжката й е обкована със злато), което кара учените да предположат, че се касае за погребение на вожда на тази високо-развита общност, също така, се предполага че освен политическа, този вожд е притежавал и религиозна власт. С тялото му са положени златни предмети с тегло надвишаващо 1.5 kg

Скелетът е разкрит изпънат по гръб, с горните крайници свити в лакътните стави, като костите на китките са разчистени в областта на раменните кости; двата долни крайника са скръстени в областта на глезените. Ориентацията на погребания е 24º - измерена е по линията на гръбначния стълб. Според антропологическото проучване скелетът е принадлежал на мъж, на възраст около 40-45 г.[47]

Погребалната яма е правоъгълна, със заоблени ъгли, оформена малко по-широко в северната част. Размерите - 2,70 х 1,05 m, а максималната дълбочина – 2,20 m от нивото на съвременния терен. В пълнежа на ямата са събрани части от керамична подставка, както и фрагменти от няколко керамични съда.

Зад лявото рамо на скелета е разкрита група от 11 златни предмета оприличени на „кабърчета“, част от които са разкрити с остриетата нагоре. При лявото рамо са положени един меден и един кремъчен връх за копия сочещи на север. Върху долния край на медното копие, под лявата раменна кост, е открита керамична паница с положени седем карнелови мъниста. 11 златни халки са разкрити положени около главата, а под и около нея са открити големи златни апликации с полирана част надолу.

Зад черепа са разчистени два керамични съда, като още един е лежал отдясно, непосредствено до устата на погребания, като при разлагането на трупа челюстта е паднала върху него.

Върху дясното рамо на погребания, с острие към гърдите, е положена медна брадва – чук, а върху нея - каменна брадва – жезъл. Дръжката на "жезъла" е със златен наконечник в горния си край - облицована с три златни тръбички, всяка от които фланкирана със златни халки. Върху двете мишници на погребаният са поставени по две златни гривни. На лявата ръка под чифта златни гривни е поставена една гривна от черупката на мида спондилус, която е била счупена и поправена, като местата на счупванията са покрити със златни обковки. Върху предмишниците, над китките на двете ръце, е имало по един наниз от златни халки. Тялото на покойния е било положено и с няколко наниза от златни мъниста на врата.

При лявата мишница са били открити две костени игли, отляво на кръста са били поставени две златни правоъгълни пластини, а отдясно – кремъчна стъргалка. До левия лакът са намерени капак и части от керамичен съд. До лявото бедро са открити части от още един керамичен съд, кремъчна пластина с връх на север и медно шило. Медно длето, медно шило и каменна тесличка са открити отляво на колената; а между самите колена – медна брадва с отвор, медна плоска тесла и каменна тесла. Върху ханша е лежала кремъчна пластина, а отдясно на него, до горната част на дясното бедро – златен модел на фалос. Между бедрата са били открити две кръгли златни апликации

Лък, обкован с шест златни лентести обковки – по-малките в краищата и по-големите в средата са положени отляво на тялото. В областта на средната и долната му част са установени следи от органична материя, върху и в които – голяма кръгла апликация и последователно редуващи се златни и карнеолови биконични мъниста.

Почти върху цялото тяло, но повечето в областта на гърдите са намерени кръгли златни конвексни апликации, част от които са групирани в областта на стъпалата. Някои от апликациите са били открити с изпъкналата си страна надолу. В отделни участъци между тях са лежали биконични златни и карнеолови мъниста. При вдигането на скелета между костите между тях е открит кремъчен трапец - микролит. При промиване на изкопаната пръст са открити 26 мъниста от серпентинит и 19 от черупките на мекотелите спондилус и денталиум.

От откритието на Гроб № 43 във Варненския халколитен некропол до сега, обектът все още не е публикуван изцяло.

Антропологическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

Скопичното и метричното изучаване на костения материал от некропола е проведено от проф. Йордан Йорданов от Института по морфология и антропология при БАН.

Изследван е черепът от Гроб 43, тъй като той е най-запазеният образец от обекта. Черепът е европеиден и може да се отнесе към динаро-нордик вариант на динарския расов тип, което потвърждава местния произход на погребания. Изследвани са и 98 на брой зъби от постоянното съзъбие на пет броя черепа от некропола. Одонтометричните данни са идентични с данните за другите европейски народи и потвърждават, че съзъбието е такова каквото е у съвременния човек – с най-голям размер на първите кътници. Проучването констатира и добре развити костни гребенни възвишения, което обстоятелство свидетелства за силно развитие на скелетната мускулатура – този факт затруднява категоричното полово определяне на някои скелети.

От особен научен интерес е не особено високият ръст на погребаните – средният ръст на женските скелети е 1.48 m, а на мъжете 1.61 m.[48]

Статус[редактиране | редактиране на кода]

До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие „Водно строителство“, а след приватизацията парцелът става частна собственост.

През 2012 г. след издаден акт за публична държавна собственост управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години.

След приключването на последния до момента активен археологически сезон през 1991 г., за обекта не са полагани никакви видими грижи.[49]

През лятото на 2019 г. е обявено, че Сдружение „Варненски некропол I” с председател Яни Янев планира до няколко години обектът да бъде достъпен за посещение. През юни месец на същата година теренът е почистен, и е обявено, че предстои възстановяване на геодезичната мрежа, продължаване на проучването и провеждането на конкурс за визуализация на обекта, финансиран от фонд „Култура” на Община Варна.[50]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lake Godess 3D Model
  2. Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96
  3. Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47
  4. Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26
  5. Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.
  6. Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168
  7. Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96
  8. Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27
  9. Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34
  10. Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24
  11. Тодорова-Симеонова, Х. Късноенеолитният некропол край гр.Девня, Известия на Народния музей Варна, 7, 1971, стр.3-40
  12. Todorova, H. 1982. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München, Beck, Materialien zur Allgemeinen und Vergleichenden Archäologie, Band 13
  13. Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640 – 651
  14. Boyadzhiev, Y. Chronology of Prehistoric Cultures in Bulgaria, in Prehistoric Bulgaria, ed.Bailey D.N., I.Panayotov, S.Alexandrov, Madison, Wisconsin:Prehistory Press, 1995 (Monographs in World Archaeology, 22), 149-191
  15. R. Krauß, C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282 – 305
  16. Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик
  17. Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик
  18. Праистория - Уебсайт на Варненски исторически музей - Най-ранните следи от човешко присъствие
  19. АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976
  20. АОР през 1976 – НАК XXII Русе, София, 1977
  21. АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978
  22. АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981
  23. АОР през 1981 – НАК XXVII Михайловград, 1982
  24. АОР през 1982 – НАК XXVIII Плевен, 1983
  25. АОР през 1984 – НАК XXХ Сливен, 1985
  26. АОР през 1985 – НАК XXХI Велико Търново, 1986
  27. АОР през 1991 – НАК XXХVI София, 1992
  28. Chapman, J. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: Samson, R. (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, 1990. 49–98; Chapman, J. The creation of social arenas in Varna. – In: Garwood, P. (ed.). Sacred and Profane. Oxford, 1991 (Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32), 152–171; Renfrew, C. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: Appadurai, A. (ed.). The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective, Cambridge, 1986, 141–168
  29. Радунчева, А, „Разкопки и проучвания Книга XXXII. Късноенеолитно общество в Българските земи“, БАН, София, 2003 г.
  30. Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47
  31. Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson
  32. Черньiх, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии. София, 1978, 394 с.
  33. Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums
  34. Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30 – 42
  35. Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15 – 24
  36. Русев Р., Славчев В., Маринов Г., Бояджиев Й., Варна - Праисторически център на металообработка, ИК ДАнграфик, Варна, 2010
  37. Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев"
  38. Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)
  39. Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2 – 3, 159 – 183
  40. Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49 – 98
  41. Chapman, J. 1991, The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152 – 171
  42. H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17 – 23.
  43. I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30 – 42.
  44. Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев"
  45. Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.)
  46. Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums
  47. Yordanov, Y.A. Anthropologic Study of Bone Remains from Persons Buried in the Varna Eneolithic Necropolis. – Studia Praehistorica, 12, 1978, 50–59
  48. Йорданов, Й. Антропологическо проучване на костния материал от раннохалколитни гробове до гр. Варна, ИНМВ, том XIV(XXIX),1978 94 – 103
  49. Варненският халколитен некропол тъне в забрава. // BTV.BG. Посетен на 03.12.2019.
  50. Мартин Николов, Мартин Николов. Възобновяват разкопките на Варненския халколитен некропол. // BNR.BG. 21.08.19. Посетен на 03.12.2019.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]