Направо към съдържанието

Инсигния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за символичния предмет. За модела автомобили вижте Опел Инсигния.

Фелдмаршал Ивлин Ууд, окичен със символи на военна и държавна власт

Инсигния (мн. ч.: инсигнии; на латински: insigne – емблема, символ) е представителен символ или знак на държавна, съсловна или религиозна власт, титла, звание, ранг, пост, сан, чин.[1][2] Типични примери за инсигнии са:

Жезъл (heka) и млатило (nekhakha) на Тутанкамон, от XIV век преди нашата ера.

Царете на Третата българска държаваЦарство България – нямат регалии. През 1908 г. Фердинанд Сакск-Кобург-Готски е обявен за български цар с митрата на Търновския митрополит в църквата на старопрестолния град „Свети Четиридесет мъченици“.[3]

Короната на Ищван Бочкай, за която се предполага, че е короната на царете от Второто българско царство

През 1204 г. цар Калоян получава златна кралска корона от папа Инокентий III, която носят всички български царе до падането на Второто българско царство под османска власт в края на ХІV век. Тя вероятно е взета от османците при пленяването на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г. Според унгареца Тамаш Еньо Секереш през 1605 г. Ищван Бочкай, владетел на Княжество Трансилвания, получава от турския султан Ахмед I короната на цар Иван Шишман. Тази корона в Унгария и до днес е известна като Бочкайова корона и се намира в съкровищницата на Виена.[4] През 2007 г. общината на окръг Хайду-Бихар неуспешно инициира репатриране на короната.

  1. Бакалов, Георги. Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии. София, Анубис, 1995 г. ISBN 9544261095.
  2. Славова, Татяна. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. София, ПАМ Пъблишинг Къмпани, 2010 г. ISBN 978-954-92526-Х-Х. с. 37, 223, 253. Посетен на 2022-11-30.
  3. Владимирова, Сима. Защо Третото българско царство няма корона? // 168 часа. 2022-09-21. Посетен на 2022-11-30.
  4. Български царски регалии. Александра Делова