Владислав Варненчик (квартал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Владиславово)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владислав Варненчик.

Владислав Варненчик
— квартал —
Изглед от Владиславово.
Изглед от Владиславово.
България
43.2455° с. ш. 27.8502° и. д.
Владислав Варненчик
Варна
43.2455° с. ш. 27.8502° и. д.
Владислав Варненчик
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Област Област Варна
Община Община Варна
Част от Варна
Блокове във Владиславово.
Тролейбус във Владиславово, 2007 г.

„Владислав Варненчик“ (наричан още „Владиславово“) е квартал на Варна, в неговата най-западна част с надморска височина от 190 метра. Той е най-големият квартал в Североизточна България.

Населението на Владиславово е около 50 000 души – 14% или една седма от жителите на гр. Варна. Изграден е в близост до Летище Варна. Граничи с гр. Аксаково. Разполага с ДКЦ, хипермаркети „Кауфланд“ и др., супермаркети, пощенски клон, училища, детски градини. Свързва се с центъра с тролейбусни линии 82 и 88 и множество автобусни (14, 20, 22, 41, 118, 118А, 148 и 209).

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Район „Вл. Варненчик“ се намира в западната част на Община Варна, при граници: на изток – територия на р-н „Младост“, община Варна и землище на с. Каменар, община Варна; на запад – землище на гр. Аксаково, Варненска област и землище на с. Тополи, община Варна; на север – землищна граница на с. Яребична, община Аксаково и на юг – Варненско езеро и граница с р –н „Младост“, община Варна.Релефът на територията на р-на е разнообразен, пресечен от три големи дерета: „Балъм дере“, „Налбанка“ и „Елен дере“. Средната надморска височина на р-на е около 155 м над морското равнище. Общата площ на територията на р-на възлиза на 1986,5 хектара, в това число:

  • Урбанизирани територии – 927,9 х-ра;
  • Земеделски територии-586,6 х-ра;
  • Горски територии – 337,7 х-ра;
  • Водни площи (вкл. част от Варненското езеро) – 46,5 х-ра;
  • Територии на транспорта – 88,4 х-ра.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Обособени промишлени и производствени зони: част от Западна промишлена зона; Производствена зона „планова“, Зона за обслужващи дейности в ж.к. „Вл. Варненчик „, МР-1 /бивш стопански двор/. По-големи фирми: „Метал“АД;, Авангард-ДХ“ЕООД, Миг-Маркет“ЕООД, „Димят“-АД, „Чайка“-АД, „Варненско пиво“-АД, „Делта-България“-АД, „Топлофикация“ АД, „Промишлена енергетика“ АД, Елподстанция „Максуда“, Пречиствателна станция „Максуда“. – Разпределителни проводи и съоръжения: Газопровод – трасе от ГРС м. „Ментеше“ до „Топлофикация“ АД – 2600 м Водопроводи:Харамийски водопровод – ф 300 – 2600 м Китка – Варна – ф 1600 – 2600 м Девня – Варна – І-етап  – ф 546-2400мДевня – Варна-ІІ-етап – ф 1200 – 2400 м Девня – Варна-/Руски/ – ф 1420 – 2400 м Ел. проводи 20 КV – Ел. подстанция „Север“ – гр. Суворово – 2000 м. Ел. провод 20 КV – м. „Ментеше“ – 1500 м.

Земеделски територии – обща площ 586,6 х-ра вкл. Обработваеми земи, разсадник в м. „Налбанка“, дерета и др.

Транспорт и комуникации. Основни пътни артерии, преминаващи през р-на: Автомагистрала „Хемус“; третокласен път Варна – София /ГП-4/; Крайезерен път Варна – Девня; продължение на бул. „Цар Освободител“.

Обща икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Най-младият район на Община Варна – Район „Владислав Варненчик“, обособен през 1986 г., отдавна има свой облик. На мястото на скътаното в подножието на Франгенското плато селце, днес се извисява жилищен комплекс с население 49600 жители. След приемането на закони, с които се възстановяват частни имоти в междублоковите пространства, в Район „Владислав Варненчик“ се създават условия за активизиране строителството на търговски и обслужващи обекти и на жилищни сгради, а с възстановяването на земеделските земи се активизира строителството за производствени и складови дейности. В паркоустройствената зона на Район „Владислав Варненчик“ има действащ план, който се прилага съгласно предвижданията – за търговия, атракция и спорт. Проектът за ПЗ „Метро“ е в процедура на обявяване с предвиждане за предимно производствени дейности. За местност Боклуктарлъ, западно от ІІ микрорайон и местност Караулницата е възложено проектиране за производствена и складови дейности. Проектирането в междублоковите пространства ще бъде реализирано с активното участие на собствениците на възстановените имоти. Приети и одобрени със заповед на Областния управител са плановете на новообразуваните парцели за селищни образувания „Ментеше“ и „Балъм дере“, като предстои процедура по прилагането им. Предстои прилагането и на ПРЗ на ЗПЗ, актуализиран през 2004 г. С новата структура на Дирекция „УТ“ в Район „Владислав Варненчик“ ще се въведе строг контрол по незаконното строителство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди да стане част от Варна, кварталът е бил село. Възникването му датира от османско време. Тогава се е наричало Паша, а по-късно – Пашаегид. След Освобождението името на селото се изписва като Паша-Кьой и тук се заселват бежанци от Беломорска Тракия. Названието произлиза от думата турската дума „паша“, която означава висш военен началник или управител на област. Първият кмет на селото е Андон Ковачев. През по-късните години близостта до града привлича и хора от северните райони на областта към селото.[1]

През 1910 година за населеното място е предложено ново име – Владислав. Мотивът е, че селото се намира на мястото на битката при Варна и заслужава да е кръстено на полския крал Владислав Варненчик, загинал в сражението през 1444 година. В крайна сметка, селото получава името Владиславово след утвърждаване през 1931 година. Слято е с Варна през април 1975 година.[2] През 1975 и 1976 г. са построени първите панелни блокове. Според тогавашната градоустройствена стратегия, Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. До началото на 80-те години на ХХ век са завършени повечето блокове с номера от 1 до 36. До средата на 80-те са построени основно сградите, чиито номера започват с 300 и 400. Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на микрорайона. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г.

С малки изключения, район „Владислав Варненчик“ е придобил сегашния си вид до 1990 г. След това са построени само няколко, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета. Изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции. През 1986 г. „Владислав Варненчик“ е обособен в отделен район.[1]

Демографска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Район „Владислав Варненчик“ е обособен през 1986 г. Към месец февруари 2008 г. на територията на район „Владислав Варненчик“ с постоянен адрес живеят 47600 жители. По настоящ адрес на територията на района са записани 49197 жители.

Структура на населението по възраст и пол:

Пол 0 – 4 г 5 – 9 г. 10 – 14 г 15 – 19 г 20 – 49 г 50 – 59 г Над 60 г
Мъже 1040 769 331 1185 12176 4066 3711
Жени 974 736 293 1095 12094 4523 3920

Населението от малцинствен произход е приблизително 10 % според последното направено преброяване от 2007 г.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Транспортни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Автобусен транспорт: Основни автобусни линии № 14 – сп. „Почивка“ – Владиславово № 20 – ж. п. гара – Владиславово № 22 – ж. п. гара – Владиславово № 41 – ж. п. гара – Владиславово № 118 – сп. „Почивка“ – Владиславово № 118 а – сп. „Почивка“ – Владиславово – гробищен парк – с. Тополи № 148 – сп. Почивка“ – Владиславово № 209 – сп. „Почивка“ – Владиславово (през лятото – Владиславово – сп. „Почивка“ – „Златни пясъци“ Допълнителни автобусни линии № 115 бърз – Владиславово – сп. „Почивка“ (пътува сутрин и вечер в определени часове за извозване на учениците до гимназиите) № 122 – Владиславово – център – КРЗ „Одесос“ (в определени часове за работническия трафик) № 121 – гр. Аксаково – Владиславово – сп. „Почивка“

Тролейбусен транспорт: № 82 – ж. п. гара – Владиславово № 88 – Аспарухово – Владиславово

Експресни маршрутки: № 120 – ж. п. гара – Владиславово № 122 – ж. п. гара – Владиславово № 182 – ж. п. гара – Владиславово

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]