Битка при Сяр (1195)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Сяр.

Битка при Сяр (1195)
Българо-византийски войни
Информация
Период 1195-1196
Място Сяр, Византийска империя
Резултат победа на българите
Страни в конфликта
България Византийска империя
Командири и лидери
цар Иван Асен I севастократор Исак Комнин
Сили
неизвестна (българи и кумани) неизвестна
Жертви и загуби
неизвестни сериозни

Битката при Сяр е победоносна за България битка в 1195 до град Сяр, в която от цар Асен I е разбита армията на Византия, а командващият я севастократор Исак Комнин е пленен.

През 1195 год. византийците предлагат на Асен мир с предтекста, че властта в Константинопол вече е у нов император – Алексий III Ангел.[1] Ответните искания на българияте са твърде високи и до мирен договор не се стига.

Първо сражение[редактиране | редактиране на кода]

През 1195 год. българската армия напредва дълбоко на югозапад и достига "българските области около Сяр", както се изразява византийският летопсец Никита Хониат. Тя побеждава византийски отряд под командването на Алексий Аспиет, когото пленяват, като завземат много крепости и ги укрепват.[1]

Второ сражение[редактиране | редактиране на кода]

По време на зимата българите се оттеглят на север, но същата или вероятно следващата 1196 година, отново се появяват в по долината на река Струма и завземат град Амфиполис, а впоследствие се насочват към Сяр. Срещу тях е изпратена византийска армия под командването на севастократор Исак.[2]

Византийската войска се увлякла в дълъг преход до българските позиции на разстояние 30 стадия (ок. 5,5 km), поради което пристига небоеспособна за сражението. Летописецът Никита Хониат упреква за това лекомислието на командващия севастократор Исак. Асен разполага "в засади и клопки по-голямата и по-добрата част от войската си". В хода на битката византийската конница е обградена и византийците понасят тежки загуби, а командирът им е пленен.[2]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Византийската армия се разпръсква в бягство и се укрива зад стените на гр. Сяр.[2]

Византийският стратилат (гр. военачалник) бил пленен от "скит", както Никита Хониат обикновено нарича куманите или други отвъддунавски конни съюзници на българите. Скитът укрил ценния пленник от Асен, с надеждата тайно да го предаде срещу откуп на императора. Тъй като мълвата се разпространила сред българската армия, Асен I наредил издирване и го открил. В летописите се споменават и други пленници, които били водени "към Мизия".[2]

Въпреки триумфалното завръщане, по пътя към столицата Търново Иван Асен I е убит от братовчед си Иванко, който е бил подкупен от византийците чрез пленения севастократор Исак, според едно от двете обяснения у Никита Хониат. Все пак, Иванко не успява да завземе трона и бяга във Византия.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Никита Хониат, "История", 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 47
  2. а б в г д Никита Хониат, "История", 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България