Виделуща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виделуща
Δαμασκηνιά
— село —
Църквата „Успение Богородично“, 1885 г.
Църквата „Успение Богородично“, 1885 г.
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина948 m
Население152 души (2011 г.)
Пощенски код50002
Телефонен код+30 24680
Виделуща в Общомедия

Виделуща или Виделуш (на гръцки: Δαμασκηνιά, Дамаскиния, до 1927 Βιντελούστι, Виделусти,[1] Βεδυλούστι, Ведилусти, катаревуса Βεδυλούστιον, Ведилустион[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Горуша на административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южното подножие на планината Одре (Одрия).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Виделуща е българско село в Населишка каза на Османската империя. Селото е разположено на самата българо-гръцка етническа граница - на юг има само гръцки и влашки села. В 1885 година е издигната църквата „Успение Богородично“.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Видолушъ има 405 жители българи християни. Според Кънчов мъжкото население в селото добре говорило гръцки, поради което някои автори погрешно го смятали за гръцко.[4]

В началото на XX век християнските жители на Виделуща са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Видолище има 368 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Във Видолуща има комитет на ВМОРО. В началото на 1904 година капитан Вардас (Георгиос Цондос) убива трима от членовете му.[6]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Видолуще в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[7]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Ведилусти (Βεδυλούστιον) е част от Костенарията и в 1910 година има около 120 „гъркогласни“ семейства. Според него то е последното гъркогласно село на север в Костенарията, като от него на северозапад има само „българогласни“ села, първото от които е Осничани.[8] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 80 ученици и 25 ученички, както и гръцка забавачница с 1 учител и 20 момчета.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Виделушъ е обозначено като гръцко селище.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Виделуща остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Дамаскиния.[10]

В селото има голям паметник на загиналите в сражението край Осничани андарти на 7 май 1906 година, начело с Андонис Влахакис и Леонидас Петропулакис.

В 1964 година е построена църквата „Свети Илия“, а в 1981 година – „Свети Атанасий“.[11]

Преброявания
  • 2001 - 306 жители
  • 2011 - 152 жители

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали във Виделуща
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Насков (? – 1944), български революционер, ръководител Македоно-българския комитет в Костурско

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δαμασκηνιά - Βιντελούστι, архив на оригинала от 17 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120217064237/http://users.forthnet.gr/ath/aris1606/, посетен на 2011-12-09 
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Ιστορία. // Πολιτιστικός και Λαογραφικός Σύλλογος Δαμασκηνιωτών. Посетен на 19 юни 2020 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 197.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  9. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  10. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.