Молоха
| Молоха Μολόχα | |
| — село — | |
  Молоха  Молоха  Молоха | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 89 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
| Телефонен код | 2468 |
Молоха, още Гинуш или Гинош (на гръцки: Μολόχα, Молоха, до 1927 година: Γκινόσι, Гиноси, катаревуса Γκινόσιον, Гиносион[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] на около 6 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), на границата с дем Хрупища. На север граничи с костурското село Богатско. Землището на селото е разположено по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ΧΙΧ век Гинуш е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в него живеят 250 гърци мохамедани (валахади).[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гвинус е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 48 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Гиноси (Γκηνόσι), Населишка каза, живеят 400 валахади.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гинуш остава в Гърция.
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[7] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село със 72 семейства и 240 жители.[8]
В 1927 година името на селото е сменено на Молоха.[9]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
В 1997 година на границата между Молоха и Платания е изградена църквичката „Свети Илия“.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 259[2] | 249[2] | 226[2] | 347[2] | 352[2] | 307[2] | 216[2] | 228[2] | 201[2] | 190 | 132 | 89 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Молоха
Янис Коридис (р. 1936) гръцки поет и журналист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 7 май 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 336. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 4 януари 2015.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
