Молоха
| Молоха Μολόχα | |
| — село — | |
  Молоха  Молоха  Молоха | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 89 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
| Телефонен код | 2468 |
Молоха, още Гинуш или Гинош (на гръцки: Μολόχα, Молоха, до 1927 година: Γκινόσι, Гиноси, катаревуса Γκινόσιον, Гиносион[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 700 m надморска височина,[2] на около 6 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), на границата с дем Хрупища. На север граничи с костурското село Богатско. Землището на селото е разположено по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ΧΙΧ век Гинуш е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Йенош (Ienosch) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в него живеят 250 гърци мохамедани (валахади).[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гвинус е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 48 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Гиноси (Γκηνόσι), Населишка каза, живеят 400 валахади.[7]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Гиноси (Γκηνόσι), Населишка каза, живеят 250 мюсюлмани.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Гинуш остава в Гърция.
След 1920 година жителите на селото приемат бекташизма.[9]
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[10] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село със 72 семейства и 240 жители.[11]
В 1927 година името на селото е сменено на Молоха.[12]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
В 1997 година на границата между Молоха и Платания е изградена църквичката „Свети Илия“.[13]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 259[2] | 249[2] | 226[2] | 347[2] | 352[2] | 307[2] | 216[2] | 228[2] | 201[2] | 190 | 132 | 89 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Молоха
Янис Коридис (р. 1936) гръцки поет и журналист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 337. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
- ↑ Γακόπουλου, Κώστα Ε. Η Δραγασιά (το Δίσλαπο) χθες, σήμερα, αύριο. Δραγασιά, 2010. σ. 114. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 7 май 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 336. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 3 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
