Сисани
| Сисани Σισάνι | |
| — село — | |
 Река Мирихос край Сисани | |
  Сисани  Сисани  Сисани | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 850 m |
| Население | 173 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 03 |
Сиса̀ни (на гръцки: Σισάνι, катаревуса Σισάνιον, Сисанион) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сисани е разположено на 850 m надморска височина,[1] на река Мирихос в прохода между планините Мурик (Мурики) и Синяк (Синяцико). Отдалечено е на 4 km югозападно от Влашка Блаца (Власти), на 15 km северно от Ератира (Селица) и на 30 km северно от Сятища. В Сисани е разположен Сисанийският манастир „Свето Успение Богородично“.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Сешане с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ, което идва от сеха, „навес“, „кошара“.[3]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В Средновековието Сисани е епископска катедра, като катедралата е посветена на Света Богородица и датира от XI – XII век.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XVII век арпхиепископ Зосим II мести центъра на епархията от Сисани в Сятища.[5] Селото Сисани е възстановено като селище не на мястото на древния град, който се е простирал между манастира „Успение на Богородица“ и манастира „Свети Димитър“ край Влашка Блаца, а по-на изток.[6]
В XIX век Сисани е паланка в Кайлярска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сисани (Sissani) живеят 300 гърци.[7]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Сисани:
| „ | Оттук [Емборе] на 1 час югозападно се намира християнското село Себан или Сисан. Това село във византийско време е било град, наречен Алифус. Тогава тук е била резиденцията на Сисанийския и Сачистки митрополит, на когото то е подчинено днес в църковно отношение. В селото и днес има няколко църкви. Разположено е на доста плодородна равнина и е обградено с гори. В него има 20 къщи с 25 семейни двойки и 46 нуфузи, плащащи 2300 пиастри данък и 1380 пиастри [инание-аскерие]. В селото има много ручаи и изобщо много вода. Жителите му се занимават със земеделие... Село Сисан е отдалечено на 5 часа от Сачиста, на час и половина от Блаца и на пет и половина часа от Кайляр.[8] | “ |
„Аромѫнското население отъ Шатиста, както съобщава Pouqueville, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ аромѫнетѣ се нарича Шайнли и, като малко селце, е разположено подъ Блаца. Жителитѣ на този голѣмъ нѣкога градъ сѫ се прѣселили въ Блаца, Кожани и Шатиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърцитѣ, което се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ сѣдалище на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се нарича Самнионски.“[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сисани (Шишани, Шайни) и има 400 жители гърци и 400 жители власи.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сисани (Шишани) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[11]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сисанион (Σισάνιον), Населишка каза, живеят 250 гърци елинофони християни.[12]
Населението заедно с това на Влашка Блаца и Пипилища традиционно се занимава изключително със скотовъдство. Власите в селото са по произход от Епир.[1]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сисани остава в Гърция.
Гробищният храм на селото е посветен на Свети Николай.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цифликиотика Ливадия | Τσιφλικιώτικα Λιβάδια | Ливадия | Λιβάδια[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 454[1] | 387[1] | 463[1] | 569[1] | 565[1] | 600[1] | 419[1] | 507[1] | 414[1] | 348 | 254 | 173 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 347. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Καραγιάννη, Φλώρα. Επισκοπικός Ναός Σισανίου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 24 май 2014 г.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
- ↑ Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 47. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 169 – 170. (на руски)
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
