Сисани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сисани
Σισάνι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Синяк
Надм. височина 1152 m
Население 348 души (2001)

Сиса̀ни (на гръцки: Σισάνι, катаревуса Σισάνιον, Сисанион) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Селото има население от 348 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Сисани е разположено високо в прохода между планините Мурик (Мурики) и Синяк (Синяцико). Отдалечено е на 4 километра югозападно от Влашка Блаца (Власти), на 15 километра северно от Ератира (Селица) и на 30 километра северно от Сятища. В Сисани е разположен Сисанийският манастир „Свето Успение Богородично“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Сешане с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ, което идва от сеха, „навес“, „кошара“.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В средновековието Сисани е епископска катедра, като катедралата е посветена на Света Богородица и датира от XI – XII век.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XVII век арпхиепископ Зосим II мести центъра на епархията от Сисани в Сятища.[3]

В XIX век Сисани е паланка в Кайлярска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сисани (Sissani) живеят 300 гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Сисани:

Оттук [Емборе] на 1 час югозападно се намира християнското село Себан или Сисан. Това село във византийско време е било град, наречен Алифус. Тогава тук е била резиденцията на Сисанийския и Сачистки митрополит, на когото то е подчинено днес в църковно отношение. В селото и днес има няколко църкви. Разположено е на доста плодородна равнина и е обградено с гори. В него има 20 къщи с 25 семейни двойки и 46 нуфузи, плащащи 2300 пиастри данък и 1380 пиастри [инание-аскерие]. В селото има много ручаи и изобщо много вода. Жителите му се занимават със земеделие... Село Сисан е отдалечено на 5 часа от Сачиста, на час и половина от Блаца и на пет и половина часа от Кайляр.[5]

„Аромѫнското население отъ Шатиста, както съобщава Pouqueville, произлиза отъ Сисанионъ, което отъ аромѫнетѣ се нарича Шайнли и, като малко селце, е разположено подъ Блаца. Жителитѣ на този голѣмъ нѣкога градъ сѫ се прѣселили въ Блаца, Кожани и Шатиста и се отличаватъ, че се подаватъ на гърцитѣ, което се обяснява съ това, че Самнионъ е билъ сѣдалище на владика. Владиката въ Шатиста и сега още се нарича Самнионски.“[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сисани (Шишани, Шайни) и има 400 жители гърци и 400 жители власи.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сисанион живеят 250 гърци елинофони.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сисани остава в Гърция.

Гробищният храм на селото е посветен на Свети Николай.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  2. Καραγιάννη, Φλώρα. Επισκοπικός Ναός Σισανίου. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 24 май 2014 г.
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 169 – 170. (на руски)
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 126.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 269.
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  9. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония