Веланидия
| Веланидия Βελανιδιά | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 710 m |
| Население | 51 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Веланидия или Шербадес (на гръцки: Βελανιδιά; до 1927 година: Σταρμπάδες, Старбадес[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 710 m надморска височина,[2] на около 7 km северозападно от град Неаполи (Ляпчища).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Шербадес е гръцко село в северната част на Населишката каза на Османската империя. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Шербадес (Scherbádhes) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[4]
Църквата „Успение Богородично“ е от 1886 година.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Шербадес живеят 220 гърци християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шербат е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 55 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сарбадес (Σαρμπάδες), Населишка каза, живеят 150 гърци елинофони християни.[8]
В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Cherbadès има 275 гърци патриаршисти.[9]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Зарбадес (Ζαρμπάδες), Населишка каза, живеят 380 православни гърци.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Шербадес остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Σταμπάδες са регистрирани 386 жители.[11]
В 1927 година името на селото е сменено на Веланидия.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гладжезево[12] | Γλαντζέζεβον | Потистра | Ποτίστρα[13] | връх на С от Стерна (Сломища) и на СЗ от Веланидия (809 m)[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 386[2] | 316[2] | 311[2] | 333[2] | 246[2] | 213[2] | 162[2] | 119[2] | 171[2] | 110 | 79 | 51 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Веланидия
Константин Гацонис, биостатик
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 348. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
- ↑ Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2 януари 2015. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 110. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- 1 2 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||