Луври
| Луври Λούβρη | |
| — село — | |
  Луври  Луври  Луври | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 713 m |
| Население | 42 души (2001) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
Луври (на гръцки: Λούβρη) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 42 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на около 10 километра югозападно от село Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Луври е гръцко село в южната част на Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луври (Louvri), Сисанийска епархия, живеят 360 гърци.[1]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Луври живеят 200 гърци християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Луври е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Louvré е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 200 гърци патриаршисти.[4]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Λούβρη живеят 262 гърци християни.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Луври остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Луври (Λούβρη) са регистрирани 304 жители.[6]
В местността Палиоспита (в превод Стари къщи), където има останки от старо селище, и където са старите гробища на селото, е църквичката „Свети Атанасий“.[7]
- Преброявания
- 1913 – 304 жители
- 1981 – 100 жители
- 1991 – 62 жители
- 2001 – 42 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
