Луври
| Луври Λούβρη | |
| — село — | |
  Луври  Луври  Луври | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 49 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Луври (на гръцки: Λούβρη) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 750 m надморска височина,[1][2] в областта Населица на 20 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на 10 km югозападно от село Цотили.[3] Част е от областта Масторохория.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В местността Палиоспита (в превод Стари къщи), източно от селото, където има останки от старо селище, и където са старите гробища на селото, е църквичката „Свети Атанасий“.[4][2] Това е било първоначалното място на селото. Според местните легенд причината за миграцията и запустяването на първото селище се дължат на факта, че жителите убили бирниците, тъй като те отвлекли няколко жени, за да принудят жителите да плащат данъците. В 1744 година, след нападение на албанци, половината от селото е опожарено. Жителите са принудени да го изоставят и да го установят на сегашното му място.[2]
В Завордската кондика (1692) и в списъка на селата в Сисанийската епархия (1797) селото е споменато с генитив на кръщелно име Λούβρου.[2]
В 1758 година в селото е построена църквата „Свети Николай“, която по-късно е разрушена. Описание на църквата и ктиторския ѝ надпис е направено от Михаил Калиндерис. Църквата е била ниска, с малки размери, покрита с каменни плочи и е имала малки прозорци с железни решетки.[2] В нартекса са били изобразени двама ктирори на стенописите.[5] Ктиторският надпис на фронтона е гласял:
| „ | † Ἀνηγέρθι καὶ ἀνιστορίθι οὖτος ὁ θίος καὶ πάνσεπτος ναὸς τοῦ ἐν ἁγίοις πατρὸς ἡμῶν Νικολάου Μύρων τῆς Λυκίας τοῦ θαυματουργοῦ καὶ διὰ συνδρομῆς // τῶν τιμιοτάτον καὶ εὐλαβεστάτον ἱερέον Δημητρίου ἱερέος, Χρίστο ἱερέος, Μάνθο ἱερέος // Θόδορε ἱερέος καὶ κὺρ Κονσταντὶς τοῦ Χατζὶ καὶ κὺρ Ζῆκος τοῦ Παπᾶ ἔτι 1758.[2]
Бе издигнат и изписан този божествен и всечестен храм на нашия светец и отец Николай, архиепископ на Мир Ликийски, чудотворец, със съдействието на най-достопочтените и благочестиви свещеници: свещеник Димитриос, свещеник Христос, свещеник Мандос, свещеник Теодорос, както и господин Константинис син на Хаджи и господин Зикос, син на свещеник. Година 1758. |
“ |
Жителите на селото, освен заниманието си с животновъдство, се занимават и с каменоделство. Типичен пример е надписът, издълбан в камък, в Алексиевата къща в Сятища от 1760 година, с първомайстор „Μιχαήλ ἐκ κόμεως Λούβρου“ („Михаил от село Луврос“).[2]
В края на XIX век Луври е гръцко село в южната част на Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луври (Louvri), Сисанийска епархия, живеят 360 гърци.[6]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Луври живеят 200 гърци християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Луври е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Луври (Λούβρη), Населишка каза, живеят 262 гърци елинофони християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Louvré е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 200 гърци патриаршисти.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Луври остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Луври (Λούβρη) са регистрирани 304 жители.[11]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 304[1] | 205[1] | 193[1] | 159[1] | 114[1] | 92[1] | 52[1] | 52[1] | 62[1] | 42 | 51 | 49 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 342. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 130. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 131. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
