Направо към съдържанието

Зони (дем Горуша)

Вижте пояснителната страница за други значения на Зони.

Зони
Ζώνη
— село —
Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис
Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис
Гърция
40.3083° с. ш. 21.1294° и. д.
Зони
Западна Македония
40.3083° с. ш. 21.1294° и. д.
Зони
Кожанско
40.3083° с. ш. 21.1294° и. д.
Зони
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина982 m
Население58 души (2021 г.)

Зо̀ни или Занско (на гръцки: Ζώνη; през 1927-1928 година: Γερακοχώρι, Геракохори;[1] до 1927 година: Ζάντσικον, Занцикон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозападно от село Цотили.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селището се оформя към началото на XVIII век главно от преселници от Епир. Манастирската църква „Рождество Богородично“ югозападно от селото е от 1632 година, „Въведение Богородично“ североизточно от селото е от 1799 година,[3] а енорийската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена в началото на XIX век.[4] Гробищната църква „Успение Богородично“ е обновена в XX век.[3]

Според Васил Кънчов в 1900 година в Занско живеят 200 гърци християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Занско е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 84 къщи.[6]

В началото на XX век селото е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в селото има 420 гърци патриаршисти.[7]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Занцико (Ζάντσικον) е част от Костенарията и в 1910 година има 100 „гъркогласни“ семейства.[8] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици и 10 ученички.[9]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Занско е обозначено като гръцко селище.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Занско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Геракохори, а през следващата 1928 година – на Зони.

Край селото има църква „Свети Атанасий“.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Зони на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пезмо[12] или Песмо Πέσμο Агиос Илияс Άγιος Ήλίας[13] връх в Одре на И от Зони (1116 m)[12]
Гремичово[12] Γκρεμίτσοβο Рахес Ράχες[13] връх в Одре на ЮЗ от Зони (1130 m)[12]
Преброявания
  • 1913 – 562 жители
  • 1920 – 439 жители (104 семейства)
  • 1928 – 451 жители
  • 1951 – 464 жители[14]
  • 1981 – 241 жители
  • 1991 – 196 жители
  • 2001 – 205 жители
  • 2011 - 63 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 573. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  4. Ιερά Πανήγυρη Ιερού Ναού Αγίων Θεδώρων Ζώνης Βοΐου 19 Μαρτίου 2016 // Το Βόιον, 2 март 2016. Посетен на 18 декември 2016.[неработеща препратка]
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  9. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  10. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  11. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
  12. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  14. Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.64.