Зони (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зони.
| Зони Ζώνη | |
| — село — | |
Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис | |
| Страна | |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 1050 m |
| Население | 58 души (2021 г.) |
Зо̀ни или Занско (на гръцки: Ζώνη; през 1927 – 1928 година: Γερακοχώρι, Геракохори;[1] до 1927 година: Ζάντσικον, Занцикон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 1050 m надморска височина,[3] в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 km северозападно от село Цотили.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Повечето от селищата около Занско са основани след 1700 година, когато турски ферман принуждава номадските селища да се обединят в едно за събиране на данъци. Според преданието Занско е основано в местността Каливия, двес в югозападната част на Зони, през 1780 – 1785 година. Създаването на новото селище за събиране на данъци от османците и защитата им от разбойнически нападения се свързва с потока от бягства към недостъпни места, който се увеличава през XVIII век.[5]
Манастирската църква „Рождество Богородично“ югозападно от селото е от 1632 година. След западането на този манастир в 1799 година североизточно от селото е изградена „Въведение Богородично“.[6] Енорийската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена в началото на XIX век.[7] Гробищната църква „Успение Богородично“ е обновена в XX век.[6]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Занско живеят 200 гърци християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Занско е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 84 къщи.[9]
В началото на XX век селото е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в селото има 420 гърци патриаршисти.[10]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Занцико (Ζάντσικον) е част от Костенарията и в 1910 година има 100 „гъркогласни“ семейства.[11] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици и 10 ученички.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Занско е обозначено като гръцко селище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Занско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Геракохори, а през следващата 1928 година – на Зони.[3]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
Край селото има църква „Свети Атанасий“.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пезмо[4] или Песмо | Πέσμο | Агиос Илияс | Άγιος Ήλίας[15] | връх в Одре на И от Зони (1116 m)[4] |
| Гремичово[4] | Γκρεμίτσοβο | Рахес | Ράχες[15] | връх в Одре на ЮЗ от Зони (1130 m)[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 562[3] | 439[3] | 451[3] | 410[3] | 426[3] | 137[3] | 264[3] | 241[3] | 196[3] | 205 | 63 | 58 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Σιακάτη, Σοφία. Κτιτορικές επιγραφές και πορτραίτα δωρητών της Επισκοπής και μετέπειτα Μητρόπολης Σισανίου και Σιατίστης (έως 1805). Διπλωματική εργασία. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2021. σ. 145. (на гръцки)
- ↑ а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 573. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Ιερά Πανήγυρη Ιερού Ναού Αγίων Θεδώρων Ζώνης Βοΐου 19 Μαρτίου 2016 // Το Βόιον, 2 март 2016. Посетен на 18 декември 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||