Зони (дем Горуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зони.

Зони
Ζώνη
— село —
Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис
Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Костенария
Надм. височина 982 m
Население 63 души (2011 г.)

Зо̀ни или Занско (на гръцки: Ζώνη; през 1927-1928: Γερακοχώρι, Геракохори;[1] до 1927: Ζάντσικον, Занцикон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозападно от село Цотили.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селището се оформя към началото на XVIII век главно от преселници от Епир. Манастирската църква „Рождество Богородично“ югозападно от селото е от 1632 година, „Въведение Богородично“ североизточно от селото е от 1799 година,[3] а енорийската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена в началото на XIX век.[4] Гробищната църква „Успение Богородично“ е обновена в XX век.[3]

Според Васил Кънчов в 1900 година в Занско живеят 200 гърци християни.[5]

В началото на XX век селото е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в селото има 420 гърци патриаршисти.[6]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Занцико (Ζάντσικον) е част от Костенарията и в 1910 година има 100 „гъркогласни“ семейства.[7] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици и 10 ученички.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Занско е обозначено като гръцко селище.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Занско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Геракохори, а през следващата 1928 година – на Зони.

Край селото има църква „Свети Атанасий“.[10]

Преброявания
  • 1913 – 562 жители
  • 1920 – 439 жители (104 семейства)
  • 1928 – 451 жители
  • 1951 – 464 жители[11]
  • 1981 – 241 жители
  • 1991 – 196 жители
  • 2001 – 205 жители
  • 2011 - 63 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 573. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
  4. Ιερά Πανήγυρη Ιερού Ναού Αγίων Θεδώρων Ζώνης Βοΐου 19 Μαρτίου 2016. // Το Βόιον, 2 март 2016. Посетен на 18 декември 2016.[неработеща препратка]
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  9. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
  11. Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.64.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония