Зони (дем Горуша)
Вижте пояснителната страница за други значения на Зони.
|
Зони Ζώνη |
|
|---|---|
| — село — | |
 Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис |
|
  Зони  Зони  Зони |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 982 m |
| Население | 63 души (2011 г.) |
Зо̀ни или Занско (на гръцки: Ζώνη; през 1927-1928: Γερακοχώρι, Геракохори;[1] до 1927: Ζάντσικον, Занцикон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 километра северозападно от село Цотили.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селището се оформя към началото на XVIII век главно от преселници от Епир. Манастирската църква „Рождество Богородично“ югозападно от селото е от 1632 година, „Въведение Богородично“ североизточно от селото е от 1799 година,[3] а енорийската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена в началото на XIX век.[4] Гробищната църква „Успение Богородично“ е обновена в XX век.[3]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Занско живеят 200 гърци християни.[5]
В началото на XX век селото е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в селото има 420 гърци патриаршисти.[6]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Занцико (Ζάντσικον) е част от Костенарията и в 1910 година има 100 „гъркогласни“ семейства.[7] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици и 10 ученички.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Занско е обозначено като гръцко селище.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Занско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Геракохори, а през следващата 1928 година – на Зони.
Край селото има църква „Свети Атанасий“.[10]
- Преброявания
- 1913 – 562 жители
- 1920 – 439 жители (104 семейства)
- 1928 – 451 жители
- 1951 – 464 жители[11]
- 1981 – 241 жители
- 1991 – 196 жители
- 2001 – 205 жители
- 2011 - 63 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 573. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Ιερά Πανήγυρη Ιερού Ναού Αγίων Θεδώρων Ζώνης Βοΐου 19 Μαρτίου 2016. // Το Βόιον, 2 март 2016. Посетен на 18 декември 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
- ↑ Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.64.
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „