Направо към съдържанието

Клисория

Клисория
Κλεισώρεια
— село —
Гърция
40.3218° с. ш. 21.1763° и. д.
Клисория
Западна Македония
40.3218° с. ш. 21.1763° и. д.
Клисория
Кожанско
40.3218° с. ш. 21.1763° и. д.
Клисория
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина775 m
Население88 души (2001 г.)
Пощенски код50002
Телефонен код+30 24680

Клисо̀рия или Трапатуш, наричано понякога и Тръпотище (на гръцки: Κλεισώρεια, Клисория, до 1927 година: Τραπαντούστιον, Τραπατούστιον, Трапандустион, Трапатустион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Селото е разположено в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на около 25 километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и 20-ина километра северозадно от Цотили. На север граничи със село Видолуща (Дамаскиния), а на запад - с Драгасия (Дислап).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Тръпотище е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Тръпота, получено със суфикса -ота от Тръпо.[2]

В края на XIX век Трапатуш е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Трапатушъ (Тръпотище) живеят 237 гърци християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Трепатуш е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 42 къщи.[4]

Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година Τραπατούστη е конфесионално смесено село, в което живеят 55 гърци мохамедани (валахади) и 65 гърци християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Трепатуш (Trepatouch) има 210 гърци патриаршисти.[6]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Трапотусти (Τραποτούστιον) е част от Костенарията и в 1910 година има 40 „гъркогласни“ семейства – 25 християнски и 15 мюсюлмански.[7] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 20 ученици мъже.[8]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Трапатушъ е обозначено като гръцко селище.[9]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вайпеш остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото са регистрирани 9 семейства или 31 души новодошли бежанци.[10]

В 1927 година името на селото е сменено на Клисория.

Преброявания
  • 1981 – 110 жители
  • 1991 – 106 жители
  • 2001 – 88 жители
  • 2011 - 44 жители
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  5. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  9. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012