Клисория
| Клисория Κλεισώρεια | |
|---|---|
| — село — | |
  Клисория  Клисория  Клисория | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 775 m |
| Население | 44 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
Клисо̀рия или Трапатуш, наричано понякога и Тръпотище (на гръцки: Κλεισώρεια, Клисория, до 1927 година: Τραπαντούστιον, Τραπατούστιον, Трапандустион, Трапатустион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на около 25 километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и 20-ина километра северозадно от Цотили. На север граничи със село Видолуща (Дамаскиния), а на запад - с Драгасия (Дислап).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Тръпотище е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Тръпота, получено със суфикса -ота от Тръпо.[2]
В края на XIX век Трапатуш е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Трапатушъ (Тръпотище) живеят 237 гърци християни.[3]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година Τραπατούστη е конфесионално смесено село, в което живеят 55 гърци мохамедани (валахади) и 65 гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Трепатуш (Trepatouch) има 210 гърци патриаршисти.[5]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Трапотусти (Τραποτούστιον) е част от Костенарията и в 1910 година има 40 „гъркогласни“ семейства – 25 християнски и 15 мюсюлмански.[6] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 20 ученици мъже.[7]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Трапатушъ е обозначено като гръцко селище.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вайпеш остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото са регистрирани 9 семейства или 31 души новодошли бежанци.[9]
В 1927 година името на селото е сменено на Клисория.
- Преброявания
- 1981 – 110 жители
- 1991 – 106 жители
- 2001 – 88 жители
- 2011 - 44 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „