Намата (дем Горуша)
Тази статия е за селото в планината Синяк. За селото в Тесалия вижте Намата (дем Килелер).
| Намата Νάματα | |
|---|---|
| — село — | |
  Намата  Намата  Намата | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 1287 m |
| Население | 182 души (2001) |
На̀мата или Пипилища (произнасяно в най-близкия български говор Пипилишча, на гръцки: Νάματα, до 1928 Πιπιλίστα, Пипилиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Селото има население от 182 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Намата е разположено високо над прохода между планините Мурик (Мурики) и Синяк (Синяцико). Отдалечено е на 10 километра южно от Влашка Блаца (Власти), на 17 километра северно от Ератира (Селица) и на 32 километра северно от Сятища.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пипилища е арумънско село в Анаселишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Пепилица (Pépilitza), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пепелища и има 414 жители власи.[3] Според гръцка статистика от 1904 година в Пипилиста живеят 150 гърци елинофони.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пепелища (Pepelichta) има 552 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пипилища остава в Гърция. В 1928 година името на селището е сменено на Намата.
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1928 – 409 жители
- 1940 – 532 жители
- 1951 – 73 жители
- 1961 – 110жители
- 1971 – 6 жители
- 1981 – 86 жители
- 1981 – 186 жители
- 1981 – 182 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Намата
Григорий Папатомас (р. 1960), гръцки духовник
Яначко Константинович (1844 - 1929), сръбски търговец, общественик и политик[6]-
Яни (Ян, Гено, Гени) Арберов (Арбер, Арпер) (1850 - след 1897), български опълченец, според други сведения роден в Кожани, на 29 април 1877 година постъпва в V рота на IV дружина на Българското опълчение, след заболяване на 25 юни е прикомандирован в III рота на III дружина, на 5 август 1877 година постъпва в I рота на II дружина, уволнен е на 3 юли 1878 година, след войната е оземлен в село Тестеджи, Провадийско, живее във Варна[7]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Παράσχος, Δημήτρης, "Καταγωγή κατοίκων του χωριού Νάματα (Πιπιλίστα) Βοϊου Κοζάνης", Βοϊακή Ζωή 120, Νοεμ.-Δεκ. 1992.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 229.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „