Намата (дем Горуша)

Намата
Νάματα
	Намата Νάματα
— село —
	Намата Намата Намата
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Горуша
Географска област	Синяк
Надм. височина	1140 m
Население	66 души (2021 г.)
Пощенски код	500 03

Тази статия е за селото в планината Синяк. За селото в Тесалия вижте Намата (дем Килелер).

На̀мата или Пипилища (произнасяно в най-близкия български говор Пипилишча, на гръцки: Νάματα, до 1928 Πιπιλίστα, Пипилиста^[1]) е село в Република Гърция, в дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География

Намата е разположено на 1140 m надморска височина,^[2] над прохода между планините Мурик (Мурики) и Синяк (Синяцико). Отдалечено е на 10 km южно от Влашка Блаца (Власти), на 17 km северно от Ератира (Селица) и на 32 km северно от Сятища.^[3]

История

В Османската империя

В XIX век Пипилища е арумънско село в Населишка каза на Османската империя. Заедно със Сисани и Влашка Блаца оформя група влашки селища в Синяк. По произход населението на Пипилища е от Епир.^[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Пепилица (Pépilitza), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.^[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Пепелища и има 414 жители власи.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пепелища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 69 къщи.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пипилиста (Πιπιλίστα), Населишка каза, живеят 150 гърци елинофони християни.^[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пепелища (Pepelichta) има 552 българи патриаршисти гъркомани.^[8]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Пипилиста (Πιπιλίστα), Населишка каза, живеят 250 православни гърци.^[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Пипилища остава в Гърция. Първото гръцко преброяване показна 446 жители. Преброяването от 1920 година показва 129 жители, но е правено през зимата, когато повечето скотовъдци от Пипилища зимуват със стадата си в Тесалия.^[10] В 1928 година името на селището е сменено на Намата.^[2]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949).^[11]

Населението традиционно се занимава със скотовъдство, а по-късно и със земеделие, производство на картофи.^[11]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	446^[2]	129^[2]	409^[11]	532^[11]	73^[11]	110^[11]	6^[11]	86^[11]	186^[11]	182	104	66

Личности

Родени в Намата

Григорий Папатомас (р. 1960), гръцки духовник
Яначко Константинович (1844 – 1929), сръбски търговец, общественик и политик^[12]
Яни (Ян, Гено, Гени) Арберов (Арбер, Арпер) (1850 – след 1897), български опълченец, според други сведения роден в Кожани, на 29 април 1877 година постъпва в V рота на IV дружина на Българското опълчение, след заболяване на 25 юни е прикомандирован в III рота на III дружина, на 5 август 1877 година постъпва в I рота на II дружина, уволнен е на 3 юли 1878 година, след войната е оземлен в село Тестеджи, Провадийско, живее във Варна^[13]

Литература

Παράσχος, Δημήτρης, "Καταγωγή κατοίκων του χωριού Νάματα (Πιπιλίστα) Βοϊου Κοζάνης", Βοϊακή Ζωή 120, Νοεμ.-Δεκ. 1992.

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
1 2 3 4 5 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344. (на македонска литературна норма)
↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 110. (на гръцки)
↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344 – 345. (на македонска литературна норма)
1 2 3 4 5 6 7 8 9 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 345. (на македонска литературна норма)
↑ Српски биографски речник, том 5.^{[неработеща препратка]}
↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 229.

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_344-2] 1 2 3 4 5 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344. (на македонска литературна норма)

[3] По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.

[4] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.

[6] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)

[7] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)

[8] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)

[9] Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 110. (на гръцки)

[10] Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 344 – 345. (на македонска литературна норма)

[Симовски_345-11] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 345. (на македонска литературна норма)

[12] Српски биографски речник, том 5.^{[неработеща препратка]}

[БО_229-13] Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 229.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]