Перистера (дем Горуша)
Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Марчища. За други селища на име Перистера вижте Перистера.
| Перистера Περιστέρα | |
|---|---|
| — село — | |
  Перистера  Перистера  Перистера | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 646 m |
| Население | 22 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 500 01 |
Перистера или Марчища (на гръцки: Περιστέρα; до 1927 г.: Μαρτίτσιον, Мартицион[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Перистера има население от 59 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 5 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Марчичи. Поради липсата на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[2]
В края на XIX век Марчища е гръцко село в Населишката каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1886 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Марчища живеят 350 гърци християни.[4] В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Марчища (Martchichta) има 280 гърци патриаршисти.[5] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Μαρτίτσιον живеят 240 гърци християни.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Марчища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μαρτίτσιον са регистрирани 273 жители.[7]
В средата на 1920 сред местните гърци са заселени 2 семейства (8 души) гръцки бежанци от Мала Азия.[8]
През 1927 година името на селото е променено на Перистера
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кураци[9] или Куваци | Κουβάτσι | Ремата | Ρέματα[10] | местност на З от Перистера[9] |
| Бай Лакос[9] или Вай Лакос | Βάϊ Λάκκος | Вурла | Βούρλα[10] | река на И от Перистера[9] |
Църквата „Свети Атанасий“ е построена край селото на пътя за Неаполи (Ляпчища). Осветена е на 8 юли 1982 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[11]
- Преброявания
- 1913 – 273 жители
- 1991 – 74 жители
- 2001 – 59 жители
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
- ↑ Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-05 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 2012-07-31
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
