Перистера (дем Горуша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Марчища. За други селища на име Перистера вижте Перистера.

Перистера
Περιστέρα
— село —
Гърция
40.2853° с. ш. 21.3564° и. д.
Перистера
Западна Македония
40.2853° с. ш. 21.3564° и. д.
Перистера
Кожанско
40.2853° с. ш. 21.3564° и. д.
Перистера
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Населица
Надм. височина 646 m
Население 59 души (2001)
Пощенски код 50001
Телефонен код +30 24680

Перистера или Марчища (на гръцки: Περιστέρα; до 1927 г.: Μαρτίτσιον, Мартицион[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Перистера има население от 59 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на около 5 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Марчичи. Поради липсата на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[2]

В края на XIX век Марчища е гръцко село в Населишката каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1886 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Марчища живеят 350 гърци християни.[4] В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Марчища (Martchichta) има 280 гърци патриаршисти.[5] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Μαρτίτσιον живеят 240 гърци християни.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Марчища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μαρτίτσιον са регистрирани 273 жители.[7]

В средата на 1920 сред местните гърци са заселени 2 семейства (8 души) гръцки бежанци от Мала Азия.[8]

През 1927 година името на селото е променено на Перистера

Църквата „Свети Атанасий“ е построена край селото на пътя за Неаполи (Ляпчища). Осветена е на 8 юли 1982 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[9]

Преброявания
  • 1913 – 273 жители
  • 1991 – 74 жители
  • 2001 – 59 жители

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-05 в Wayback Machine.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  6. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-04 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония