Направо към съдържанието

Вухорина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вухорина
Βουχωρίνα
— село —
Гърция
40.2182° с. ш. 21.2593° и. д.
Вухорина
Западна Македония
40.2182° с. ш. 21.2593° и. д.
Вухорина
Кожанско
40.2182° с. ш. 21.2593° и. д.
Вухорина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина760 m
Население32 души[1] (2021 г.)
Пощенски код500 02

Вухорина или Бухорино (на гръцки: Βουχωρίνα) е село в Южна Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 760 m надморска височина,[2] в областта Населица на 20-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на около 10 километра югозападно от Цотили.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Бухорино е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя.

Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Бохорина (Bokhorina) са посочени като част от гръцкоговорещата област Анаселица.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бухорина (Bouchorina), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[5]

Според Васил Кънчов в 1900 година в Бухорино живеят 260 гърци християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бохорина е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 55 къщи.[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Бохорина (Μποχωρίνα), Населишка каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев цялото население на Бухорино (Bouhorino) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 275 гърци патриаршисти.[9]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Бухорина (Μπουχορίνα), Населишка каза, живеят 310 православни гърци.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бухорино остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μποχωρίνα са регистрирани 386 жители.[11]

Край селото, на пътя Кожани – Янина, е църквата „Свети Георги“.[12]

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Вухорина на 31 юли 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Караули[3]ΚαραούλιПлатиΠλατή[13]връх на Ю от Вухорина (855 m)[3]
Сьопота[3]ΣιόποταГалиниΓαλήνη[13]река на И от Вухорина, десен приток на Праморица[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 386[2] 328[2] 345[2] 284[2] 230[2] 163[2] 173[2] 173[2] 51[2] 84 35 32

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Други

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ΜΟΝΙΜΟΣ ΠΛΗΘΥΣΜΟΣ ΚΑΤΑ ΔΗΜ-ΚΟΙΝ // Гръцка статистическа служба, 17 април 2023 г. Посетен на 1 октомври 2024 г. (на гръцки)
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 334. (на македонска литературна норма)
  3. 1 2 3 4 5 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  10. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 111. (на гръцки)
  11. ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
  12. ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Γεωργίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 4 януари 2015. Посетен на 4 януари 2015.
  13. 1 2 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вухорина&oldid=12815997“.