Панагия (дем Дескати)
| Панагия Παναγία | |
| — село — | |
  Панагия  Панагия  Панагия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Дескати |
| Надм. височина | 446 m |
| Население | 56 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 512 00 |
Панагия или Тороник (на гръцки: Παναγία, до 1927 година: Τουρνίκιον, Турникион[1]), е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 446 m надморска височина,[2] на 40-ина km югоизточно от град Гревена, от лявата страна на река Бистрица (Алиакмонас). На няколко километра на североизток, под връх Бара, се е намирало бившето село Палеотурко (Палеотурнико).
На 11 километра на изток от селото се намира известният „Завордски манастир „Свети Никанор Завордас“. На 2 километра източно от Панагия е манастирът Торнишкият манастир „Успение Богородично“.
История
[редактиране | редактиране на кода]През Средновековието в хълмовете на север от днешното село са функционирали няколко манастира, както и градът Молиск.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В района на селото се намира църквата „Свети Димитър“ от XV век. „Света Параскева“ е от XVIII век.[4]
Смята се, че Турникион (Тороник) е основано през XV век от преселници от този град.[5]
В края на XIX век Тороник е гръцко християнско село в нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Тороник живеят 158 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Торники е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 34 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Турники (Τουρνίκι), Гревенска каза, живеят 203 гърци елинофони християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тороник (Toronik) има 170 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Тороник влиза в състава на Кралство Гърция.
През 1927 година името на селото е сменено на Панагия.[2]
Населението произвежда жито, овошки и други земеделски култури, като частично се занимава и със скотовъдство.[2]
Големият годишен селски събор се провежда през първия уикенд на август.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 180[2][11] | 172[2] | 173[2] | 235[2] | 222[2] | 338[2] | 188[2] | 130[2] | 155[2] | 116 | 73 | 56 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 133. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΙΣΤΟΡΙΑ ΠΑΝΑΓΙΑΣ - ΤΟ ΑΡΧΑΙΟ "ΟΜΟΛΙΟΝ", ΤΟ ΒΥΖΑΝΤΙΝΟ "ΜΟΛΙΣΚΟ" // Δήμος Δεσκάτης. Архивиран от оригинала на 2014-05-17. Посетен на 16 май 2014 г.
- ↑ Υποστήριξη αποτίμησης κατάστασης μνημείων Περιφερειακής Ενότητας Γρεβενών. Κοζάνη, Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού, Περιφέρεια Δυτικής Μακεδονίας - Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης, Τεχνικό Επιμελητήριο Ελλάδας - Τμήμα Δυτικής Μακεδονίας, Νοέμβριος 2017. σ. 184. (на гръцки)
- ↑ Официален сайт на дем Дескати
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 518. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Официален сайт на дем Дескати
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||
