Вьоса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вьоса
(на гръцки: Αώος; на албански: Vjosë или Vjosa)
Vjosa bei Tepelena 2.jpg
Вьоса край край град Тепелена
Albania relief location map.jpg
39.7874° с. ш. 21.2265° и. д.
40.6428° с. ш. 19.3157° и. д.
Река Вьоса на картата на Гърция и Албания
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Greece.svg Гърция
Flag of Albania.svg Албания
Дължина 280 km
Водосборен басейн 6706 km²
Отток 160 (устие) m³/s
Начало
Място план. Лигос
Координати 39°47′14.64″ с. ш. 21°13′35.4″ и. д. / 39.7874° с. ш. 21.2265° и. д.
Надм. височина 1687 m
Устие
Място Адриатическо море
Координати 40°38′34.08″ с. ш. 19°18′56.52″ и. д. / 40.6428° с. ш. 19.3157° и. д.
Надм. височина 0 m
Вьоса в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Вьоса

Вьоса или Вовуса (на албански: Vjosë или Vjosa), също и Воюса, Воюша или Аоос (на гръцки: Αώος; на латински: Aous) е река в Северозападна Гърция и Южна Албания. Дължина 280 km (70 km в Гърция). Водосборен басейн 6706 km².[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Вьоса води началото си под името Аоос на 1687 m н.в., от планината Лигос (част от планинската система Пинд), на север от прохода Зигос, на 4 km североизточно от град Мецово. В горното си течение образува дълбок каньон между планините Смолика (на север) и Тимфи (на юг), който каньон е част от националния парк Викос-Аоос. След гръцкия град Коница долината на Аоос се разширява, но остава планинският ѝ характер. След устието на най-големия и десен приток река Сарандапо (Сарандапорос) преминава на албанска територия под името Вьоса. оттук до устието си Вьоса тече в северозападна посока в по-широка, но планинска долина между албанските планини Немерчка (2495 m), Дембели (2050 m) и Гриба (2130 m) на югозапад и Грамос (2523 m) и Кярища (1248 m) на североизток. В района на град Селеница излиза от планините и навлиза в крайбрежната равнина Музакия, където долината ѝ става широка и плитка, в която Вьоса силно меандрира. Влива се в Адриатическо море на 20 km северозападно от трад Вльора.[1]

В античността Вьоса е протичала на север покрай хълма, на който е бил разположен античния илирийски град Аполония. Днес на север от устието на реката, по старото ѝ корито е изграден канал за напояване.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Вьоса е с площ от 6706 km², като около 20% от него е на територията на Гърция, останалите около 80% на албанскатеритория На север водосборният басейн на Вьоса граничи с водосборния басейн на река Семани (от басейна на Адриатическо море), на североизток и изток – с водосборните басейни на реките Алиакмон и Пеней (от басейна на Егейско море), а на юг и югозапад – с водосборните басейни на реките Тиамис, Павла и Каляса (от басейна на Йонийско море) и Дукати (от басейна на Адриатическо море).

Основни притоци:

  • леви – Войдоматис (15 km), Дрино (85 km, 1320 km²), Бенча, Шушица (80 km);
  • десни – Сарандапо (50 km, 870 km²),, Ленгатица, Дешница, Люфтиня.

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река Вьоса има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо есенно-зимно (от октомври до март) и вторично (по-слабо) пролетно (април и май) пълноводие. Маловодието е през лятото, от юли до септември. Среден годишен отток в устието 160 m³/sec.[1]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение на реката (на гръцка територия) и изграден сравнително голям язовир, водите на който се използват за производство на електроенергия, промишлено и битово водоснабдяване, а в средното долното (на албанска територия) – предимно за напояване. Вьоса е местообитание на 18 вида риби, а край реката гнездят 200 вида птици, сред които някои защитени от закона видове като къдроглав пеликан, червена каня и др.

Горното течение на Вьоса поради проломния храктер на долината ѝ е слабо населено, като тук най-голямото селище е град Коница. Средното и долно течение, в Албания е много по-гъсто заселено, но селищата са предимно малки, като по-големите са Пърмет и Тепелена.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]