Къдроглав пеликан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къдроглав пеликан
Pelican NalSarovar.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:Пеликанови (Pelecanidae)
род:Пеликани (Pelecanus)
вид:Къдроглав пеликан (P. crispus)
Научно наименование
Bruch, 1832 г.
Къдроглав пеликан в Общомедия
[ редактиране ]

Къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) е птица от семейство Пеликанови (Pelecanidae). Среща се и в България – в биосферен резерват Сребърна.

Птиците с най-голям клюн са пеликаните. Те са и едни от най-едрите летящи птици на Земята. Костите на огромния клюн, както и на целия скелет, имат множество кухинки, пълни с въздух. Това ги прави леки, без да намалява здравината им. Под долната си челюст пеликаните имат огромна кожна торба, в която поместват уловената риба.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Освен в Сребърна пеликани в Европа гнездят още само на 3 места – по Волга, делтата на Дунав и в Гърция.

Пеликаните обитават крайбрежията на големи водни басейни, богати на риба, като повечето се срещат край реки и езера.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Хранят се с риба – каракуда, шаран, бабушка, червеноперка.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женската снася 2 – 3 бледосини яйца, които се мътят 2 седмици. Перата на малките поникват за 10 дни.

Гнездото на къдроглавите пеликани е построено от тръстикови стъбла и листа. Отвътре е застлано с меки пера и листа. Родителите хранят малките си с полусмляна риба. През размножителния период торбичките им стават ярко червени, което ги прави още по-красиви.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Къдроглавите пеликани гнездят из биосферния резерват „Сребърна“. Там може да се види наживо как пеликаните ловят риба. През 2008 година колонията пеликани губи своите малки, защото диви прасета им унищожават яйцата и е трябвало да мътят нови, затова пеликанчетата се излюпили по-късно.

Към 2020 година в България има три колонии на къдроглави пеликани - освен в Сребърна, още и в блато Песчина и Мъртво блато.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pelecanus crispus (Bruch, 1832). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Къдроглав пеликан. Посетен на 21 февруари 2012
  3. BirdLife International 2007. Pelecanus crispus. В: IUCN 2008. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 14 октомври 2008.
  4. Трета колония къдроглави пеликани гнезди у нас

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Категория:Фауна на Палеарктика