Голен
| Голен Γκόλεν | |
  Местоположение на картата на Берско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Част от | Камбуница |
| Най-висок връх | Голен |
| Надм. височина | 1210 m |
Голен (на гръцки: Γκόλεν, Голен, Γκόλονα, Голона, Κολώνα, Колона) е планина в Берско и Катеринско, Гърция. Планината е североизточното продължение на Фламбуро (Пиерия) и е висока 1210 m.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината е разположена в южната част на Берско и е североизточното продължение на Фламбуро (Пиерия), от която е отделена от седловината/прохода Профитис Илияс (780 m) и срещуположно течащите потоци Мелисопетра (Вихорос, Платанолакос, приток на Бистрица) и Месопотамос (приток на Пелекас). На север хълмистият край на планината се простира до Вергина (120 m), а на запад склоновете му завършват при река Бистрица. На някои карти планината е дадена като част от Фламбуро.[1] Някои български карти наричат двете планини Камбуница.[2]
Скалите ѝ са офиолити.[1]
Проломът на Бистрица е включен в мрежата от защитени зони „Натура 2000“ (1210002) и е обявен за орнитологично важно място (042). Скалите на пролома около Берския манастир са удобни за скално катерене.[1]
Изкачването до върха може да стане от точка (1050 m) на планинския път Елафина (Спулрита, 880 m) – Сфикия (Восово, 610 m) за около 1,5 часа.[1]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Голен | Κολώνα, Γκόλεν, Γκόλονα | 1210 m[1] | ЮЗ от Елафина (Спорлита), ЮИ от Полидендро (Куково) |
| Гуртиотис | Γκουρτιώτης | 1040 m[1] | СИ от Сфикия (Восово), Ю от Полидендро (Куково) |
| Елафина | Ελαφίνα | 1141 m[1] | И от Сфикия (Восово), Ю от Елафина (Спорлита) |
| Скурта, Кондовуни | Κοντοβούνι, Σκούρτα | 1060 m[1] | |
| Дудумарка, Лулудотопос | Λουλουδότοπος, Ντουντουμάρκα, Δουδουμάρκα | 1080 m[1] | ЮИ от Полидендро (Куково) |
| Моцарис, Мавропетрес | Μοτσάρης, Μαυρόπετρες | 1060 m – 1022 m[1] | И от Сфикия (Восово) |
| Николакия | Νικολάκια | 1018 m[1] | ЮЗ от Елафина (Спорлита), ЮИ от Полидендро (Куково) |
| Палиокастро | Παλιόκαστρο, Παληόκαστρο | 1005 m[1] | |
| Пещерия | Πεστεριά | 1140 m[1] | И от Сфикия (Восово) |
| Платидромос | Πλατύδρομος | 1083 m[1] | |
| Тумба Петрас | Τούμπα Πέτρας | 1029 m[1] | |
| Тумба, Джука, Цума | Τσούμα, Τζούκα | 1144 m[1] | СЗ от Мосхопотамос (Дранища) |
| Алонаки | Αλωνάκι | 800 m[1] | И от Сфикия (Восово) |
| Барес, Врохонера | Βροχόνερα, Μπάρες | 806 m[1] | С от Харадра (Братинища) и СИ от Полидендро (Куково) |
| Дамаскиния | Δαμασκηνιά | 900 m – 860 m[1] | СЗ от Елафина (Спорлита) |
| Дистой, Дидимос Лофос | Δίδυμος Λόφος, Ντιστόϊ | 941 m[1] | С от Елафина (Спорлита), И от Полидендро (Куково) |
| Кандили | Καντήλι, Κανδήλι | 890 m[1] | С от Мосхопотамос (Дранища) и СИ от Каталония |
| Карута | Καρούτα | 800 m[1] | |
| Катапори, Като Вигла | Καταπώρι, Κάτω Βίγλα | 960 m[1] | |
| Копацина | Κοπατσίνα | 850 m[1] | ЮИ от Елафина (Спорлита) |
| Бара, Лекани, Карути | Λεκάνη, Καρούτι, Μπάρα | 950 m[1] | СИ от Елафина (Спорлита), ИСИ от Полидендро (Куково) |
| Палиохерона | Παλιοχέρωνα | 960 m[1] | ЮИ от Елафина (Спорлита) |
| Кутлос, Папус | Παππούς, Κουτλός | 939 m[1] | ЮИ от Харадра (Братинища) |
| Моцара, Потистрес | Ποτίστρες, Μοτσάρα | 952 m[1] | С от Мосхопотамос (Дранища) и СИ от Каталония |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 932 m[1] | |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 883 m[1] | |
| Скалес | Σκάλες | 900 m – 820 m[1] | |
| Туфа | Τούφα | 920 m – 800 m[1] | СИ от Сфикия (Восово), Ю от Полидендро (Куково) |
| Цанос Рахи | Τσάνος Ράχη | 800 m[1] | |
| Цумес | Τσούμες | 906 m[1] | И от Харадра (Братинища) |
| Факистрес | Φακίστρες | 780 m[1] | И от Харадра (Братинища) |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα – Θεσσαλία – Ήπειρος – Μακεδονία – Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 411. (на гръцки)
- ↑ Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
| |||||||
