Преображение Господне (Костохори)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Преображение Господне“
Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Κωστοχωρίου
Panagia Melissiou Inscription 1745.png
Надписът на храма
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костохори
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Берска, Негушка и Камбанийска
Изграждане 1971 г.
Статут действащ
Берската кондика със завещанието на Митрофан, 1810 г.
Берската кондика с първата страница от завещанието на Хаджи Киркос, 1811 г.
Берската кондика с втората страница от завещанието на Хаджи Киркос, 1811 г.

„Преображение Господне“ (на гръцки: Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Κωστοχωρίου) е църква в берското село Костохори, Гърция. Църквата е под управлението на Берската, Негушка и Камбанийска епархия и е наследник на бившия манастир „Света Богородица Мелисиу“ (Μονή της Παναγίας του Μελισσιού).

Надпис[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в 1971 година на мястото на католикона на бившия манастир „Света Богородица Мелисиу“. Католиконът е изграден из основи в 1745 година на свой ред на мястото на по-стар храм при управлението на митрополит Йоаким, съдейки по надписа на бялата мраморна плоча, вградена отвън в южната стена на новия храм.[1][2] Датата на изграждане е или 13 или 17 юли в зависимост от това дали ιζ са арабски цифри или съответно гръцки. Надписът обаче показва сходство с надписа от същата 1745 година в „Св. св. Петър и Павел“ в Костохори, където авторът използва само гръцки цифри. Също така от текста се научава, че манастирът е бил обитаван, тъй като игуменът Герасим и йеромонасите Герман и Козма са ктитори, а монасите са помогнали с ръчен труд при изграждането на католикона.[3] За обновяването спомагат и „берските първенци и християни“.[4] Сходен е и надписът от „Свети Николай“ в Горна Лужица (Трипотамос) от 1750 година, което говори за наличие на ателие за ремонт на църкви по това време в района.[5]

Надписът гласи:

ΚΕ ΑΡΧΗΕΡΑΤΕΒΟΝΤΟΣ ΗΟΑΚΗΜ ΚΕ ΕΦΗΜΕΡΕΒΟΝ ΓΗΡΜΑΝΟΥ ΥΕΡΟΜΑΝΑΧΟ

ΚΟΣΜΑ ΥΕΡΜΑΝΑΧΟ
† ΑΝΕΓΕΡΘΗ † ΕΤΟΣ – ΑΨΜΕ – ΕΝ ΜΗΝΗ – ΗΟΥΛΗΟΥ / – ιζ (sic)
ΚΑΙ ΑΝΑΚΑΙΝΗΣΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΟΥ Ο
ΘΗΟΣ ΚΕ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ
ΗΠΕΡΑΓΗΑΣ ΔΕΣΠΗΝΗΣ ΗΜΟΝ ΘΕ
ΟΤΟΚΟΥ ΚΕ ΑΗΠΑΡΘΕΝΟ ΜΑΡΗΑΣ ΜΗΛΗΣΗΟ
ΔΗΑ ΣΗΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΓΕΡΑΣΙΜΟΥ ΗΓΟΥΜΕ
[ΝΟ]Υ ΚΕ ΤΟΝ ΛΗΠΟΝ ΠΑΤΕΡΟΝ ΚΕ ΕΞΟΔΟ ΤΟΝ ΕΝΤΗ
[ΜΟΤ]ΑΤΟΝ ΑΡΧΟΤΟΝ ΚΕ ΧΡΗΣΤΙΑΝΟΝ ΤΗΣ ΠΟΛΗΤΗ
[ΑΣ ΒΕ(Ρ;)]ΡΗΑΣ[6]

Документи[редактиране | редактиране на кода]

В оцелялата кондика на Берската митрополия, в която за запазени завещания, брачни договори, търговски договори, финансови регистри и административни актове на митрополията от периода на управлението на митрополит Даниил (1769 – 1799) до третата четвърт на XIX век, е запазено завещанието на Мария, дъщеря на Пантазис и Бухуро, наречена Андруда, от 4 октомври 1800 година, чрез което тя отстъпва всичките си активи на различни хора, църкви и манастири и други институции. На манастира Мелисиу оставя пет гроша,[7] от което може да се заключи, че манастирът е сред значимите в района.[8]

На 1 септември 1810 година е изготвено завещанието на монаха Митрофан, игумен и надзирател на манастира „Света Богородица Мелисиу“, който си подава оставка. Завещанието, също запазено в митрополитската кондика, е потвърдено от епитропа на Берската митрополия Хрисант, от архидякона Антим, от йеромонасите Дамаскин и Методий, както и от седем свещеници от епархията, подписали се като свидетели.[8]

В същата кондика е запазено друго завещание в полза на манастира – това на християнина от Бер Хаджи Киркос, който на 5 февруари 1811 година дарява на манастира една четвърт от правата върху каменна мелница в Камбанийската епархия между Триховища и Скилици срещу гледане като монах в манастира на стари години. Завещанието също е потвърдено от Берската митрополия.[9] Игумен на манастира по това време е Методий, един от свидетелите на завещанието на предходника му Митрофан. Възможно е това да е последният игумен на манастира до разрушаването му по време на Негушкото въстание през 1822 година.[10] Фактът, че завещанията на Митрофан и Хаджи Киркос са заверени в Берската митрополия говори за това, че манастирът е бил самостоятелен, а не подчинен на Добърския.[11] След въстанието манастирът повече не е възобновен[10] и не се споменава в никакви документи освен в спомените на стари жители на Костохори и Чорново (Фития).[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 176.
  2. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 178.
  3. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 182.
  4. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 183.
  5. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 185.
  6. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 180.
  7. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 188.
  8. а б Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 189.
  9. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 192.
  10. а б Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 202.
  11. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 207.
  12. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 210.
     Портал „Македония“         Портал „Македония