Негушки бунт (1705)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Негушки бунт
Информация
Период март – 21 юни 1705 г.
Място Негуш и Негушко, Османска империя
Резултат потушаване на бунта
Страни в конфликта
християнски бунтовници Османска империя
Командири и лидери
Зизи Кара Димо

Негушкият бунт от 1705 година е въоръжена съпротива на християнското население в южномакедонския град Негуш срещу събирането на кръвния данък.

През март 1705 година в Негуш влиза еничарска част, която трябва да събере кръвния данък – 50 християнски момчета. Когато еничарите поискали от християните да предадат за кръвен данък момчета, населението отказва, събира се на площада около въоръжените еничари с викове „Няма да предадем синовете си на мюсюлманите“, напада и разгромява отряда им и убива командващия ги офицер. След тази победа е формиран отряд от 100 души, който заема позиции извън града да го брани от нападение откъм околните мюсюлмански села. Бунтовниците минават в контранастъпление и атакуват турските села наоколо. Бунтът продължава четири месеца, като негушани оказват съпротива на изпратените срещу тях част. Накрая начело на турските сили е пратен от Цариград специален командващ и след дълги и ожесточени сражения бунтът е потушен на 21 юни 1705 година и водачите му Зиси Карадимо и синовете му Васил и Димитър са обесени публично в Бер. След потушаването му, властите не събират кръвния данък.[1][2][3][4]

Според Цветана Георгиева:

Бунтът в Негуш може да се приеме като кулминация на борбата срещу кръвния данък. Срещу наложената от векове тегоба застанало цялото местно население...[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. София, Наука и изкуство, 1988. с. 103.
  2. Петрински, Иван. „Кръвта да се счита без стойност”. // Сега, брой 4527 (247) 25 октомври 2012. Посетен на 22 май 2015.
  3. Македония. История и политическа съдба, том І. София, Македонски научен институт, 1994. с. 131.
  4. Февруари турски башибозук събира кръвен данък от българите - християни за еничари. Кръвният данък бил по-страшен от смърт!. // Общински съвет по наркотични вещества Благоевград. Посетен на 22 май 2015.
  5. Георгиева, Цветана. Еничарите в българските земи. София, Наука и изкуство, 1988. с. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония