Лесково (Мъгленско)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лесково (община Демир Хисар).
| Лесково Τρία Έλατα | |
  Лесково  Лесково  Лесково | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Паяк |
| Надм. височина | 950 m |
| Лесково в Общомедия | |
Леско̀во[1] (изписване до 1945 година: Лѣсково; на гръцки: Τρία Έλατα, Трия Елата, до 1925 година Λέσκοβο, Лесково или Λέσκοβον[2]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.
География
[редактиране | редактиране на кода]Развалините на селото са разположени високо на 950 m в планината Паяк в долината на река Бистрица, на около 10 km североизточно от Къпиняни.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване на Лесково е в османски документ от 1491 година. Румънският автор Теодор Капидан смята, че по произход жителите на селото са власи, напълно българизирани.[4]
В края на XIX век Лесково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Традиционен занят на местните жители е производството на дървени въглища. Въглищари от Лесково доставят продукцията си на атонските манастири.[5]
От 1875 до 1893 година местният свещеник Гьошо Колев съставя гръцко-български речник, писан с гръцки букви. През 1897 година лесковчани изгонват воденския гръцкия владика Николай от местната църква, а на следващата 1898 година, водени от първенците на селото Георги Ташев и свещеник Стойчо Янчев, откриват българско училище.[6][7]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Яне Кулов.[8] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета.[10]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лесково живеят 650 българи християни.[11]
Според екзархийските статистики в селото има 540 българи. По-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лясково (Liaskovo) има 640 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти гъркомани.[12]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 540 жители българи християни.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лесково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 492 и 523 души.[14] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лесково има 150 къщи славяни християни.[15]
В 1924 година, при обмяната на население между България и Гърция, по-голямата част от лесковчани се изселват в България, като са заселени предимно в напуснатите от гърците кариоти селища - 35 семейства в Ямбол, 25 в Кавакли, 15 в Голям Манастир, 8 в София, 4 в Петрич и 3 в Малък Манастир.[14] Според други данни преселниците от Лесково в Голям Манастир са 36 семейства.[16] На тяхно място са заселени 117 гърци бежанци от Понт.[3] В 1925 година Лесково е преименувано на Трия Елата.[3] Преброяването от 1928 година показва 45 „българофони“ и 117 бежанци, общо 162 души. В 1940 населението на Лесково е 146 души, от които половината местни и половината бежанци.[3]
Селото пострадва значително през Втората световна война, когато по-голямата част от населението се изселва в Нъте. На 6 май 1944 година германските войски разрушават напълно селото и то не е възстановено. В 1956 година землището му е присъединено към това на съседното село Ошин (Архангелос).[17]
По време на Гражданската война в Гърция, през зимата на 1947 година населението на Лесково е насилствено изселено от властите във Фущани и Кожушани. След нормализирането на обстановката, селото не е възобновено, а жителите му се заселват в Нъте.[3]
В селото отчасти са запазени единствено камбанарията и сградата на църквата „Свети Мина“.[18]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 592[3] | 523[3] | 162[3] | 146[3] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лесково
Божин Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[19]
Вънде Челепиев, гръцки андартски капитан- Въндо Гьошев (Васил Танов, Въндо войвода, Стари Въндо) (1858 – 1917), български революционер
- Георги Въндев (1890 – 1942), български революционер
- Гончо Миндин (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[20]
- Ганчо Минов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[21]
- Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[20]
- Гьошо Колев, български духовник, възрожденски деец
- Димитър Николов Димитров (16 май 1916 - ?), завършил в 1941 година естествена история в Софийския университет[22]
- Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Смол[20]
- Димитър Кубивълков, български революционер, деец на ВМОРО[20]
- Кирил Младенов, български етнограф
- Кръстю Димчев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
- Мичко Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Добри Даскалов[23]
- Мичо Кънев, български революционер, деец на ВМОРО[20]
- Мичо Танев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[21]
- поп Стойче Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[19]
- Тано Гошев, български революционер, деец на ВМОРО[19]
- Танчо Василев Лудев, български революционер, деец на ВМОРО[19]
- Яне Кулов, български революционер, ръководител на лесковския комитет на ВМОРО[8]
- Починали в Лесково
- Гого Киров (? - 1905), български революционер от Мутулово
- Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[20]
- Димо Руси (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[24]
- Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български революционер, войвода
- Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), четник от Мачуково[25]
- Мицо Вардаровски (? – 1905), четник от Ругуновец[26]
- Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[26]
- Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[27]
- Стойко Христов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[26]
- Танчо Джамбазов (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[24]
- Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, четник от Ореховица[20]
- Христо Пампор (? – 1905), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[24]
- Свързани с Лесково
- Младен п. Костов (Попкостов), български учител в Лесково[28]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Думев, Велко. Към българския диалектен речник. Думи от говора на с. Лесково, Воденско. – Език и литература, 1985, № 3, 103—111;
- Младеновъ, Кирилъ. Народни пѣсни отъ Мегленско // Македонски преглед X (3-4). София, 1936. с. 141 - 157.
- Младеновъ, Кирилъ. Мѣстностни наименования въ землището на две села въ Македония // Македонски преглед X (3-4). София, 1936. с. 158 - 160.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 92. (на македонска литературна норма)
- ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.7, f. 1., архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен на 6 септември 2008
- ↑ Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в: Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 118.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 43.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ а б Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 254.
- ↑ Αρχάγγελος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Αρχάγγελος.
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ Списъкъ на завършилитѣ образованието си въ Университета презъ учебната 1941/42 год. // Годишникъ на Софийския университетъ (Официаленъ отдѣлъ) 1941-1942. София, Университетска печатница, 1943. с. 188.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 138.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.73-74, стр.5
| ||||||||||||||||||||||||
