Лесково (Мъгленско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Лесково (Община Демир Хисар).

Лесково
Τρία Έλατα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Паяк
Надм. височина 1050 m
Население заличено души (1956)

Леско̀во[1] (изписване до 1945 година Лѣсково; на гръцки: Τρία Έλατα, Трия Елата, до 1925 Λέσκοβο, Лесково или Λέσκοβον[2]) е бивше село в Егейска Македония, на територията на област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Развалините на селото са разположени високо в планината Паяк в долината на река Бистрица, на около 10 километра североизточно от Къпиняни.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на Лесково е в османски документ от 1491 година. Румънският автор Теодор Капидан смята, че по произход жителите на селото са власи, напълно българизирани.[3]

В края на XIX век Лесково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Традиционен занят на местните жители е производството на дървени въглища. Въглищари от Лесково доставят продукцията си на атонските манастири.[4]

От 1875 до 1893 година местният свещеник Гьошо Колев съставя гръцко-български речник, писан с гръцки букви. През 1897 година лесковчани изгонват воденския гръцкия владика Николай от местната църква, а на следващата 1898 година, водени от първенците на селото Георги Ташев и свещеник Стойчо Янчев, откриват българско училище.[5][6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Яне Кулов.[7] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[8]. През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Лесково живеят 650 българи християни.[10]

Според екзархийските статистики в селото има 540 българи. По-голямата част от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лясково (Liaskovo) има 640 българи екзархисти и 80 българи патриаршисти гъркомани.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лесково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Преброяванията от 1913 и 1920 година показват съответно 492 и 523 души. В 1924 година при обмяната на население между България и Гърция по-голямата част от лесковчани се изселват в България, като са заселени предимно в напуснатите от гърците кариоти селища - 35 семейства в Ямбол, 25 в Кавакли, 15 в Голям Манастир, 8 в София, 4 в Петрич и 3 в Малък Манастир.[13] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Понт. В 1925 година Лесково е преименувано на Трия Елата. Преброяването от 1928 година показва 45 „българофони“ и 117 бежанци, общо 162 души. В 1940 населението на Лесково е 146 души.

Селото пострадва значително през Втората световна война, когато по-голямата част от населението се изселва в Нъте. На 6 май 1944 година германските войски разрушават напълно селото и то не е възстановено. В 1956 година землището му е присъединено към това на съседното село Ошин (Архангелос).[14]

Днес в селото отчасти са запазени единствено камбанарията и сградата на църквата „Свети Мина“.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лесково
Георги Въндев
Младен Костов
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Димитров, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  • Flag of Greece.svg Вънде Челепиев, гръцки андартски капитан
  • Flag of Bulgaria.svg Въндо Гьошев (Васил Танов, Въндо войвода, Стари Въндо) (1858 – 1917), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Въндев (1890 – 1942), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Гончо Миндин (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Смол[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кубивълков, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Младенов, български етнограф
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Димчев, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Мичо Кънев, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg поп Стойче Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Гошев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Танчо Василев Лудев, български революционер, деец на ВМОРО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Кулов, български революционер, ръководител на лесковския комитет на ВМОРО[7]
Починали в Лесково
  • Flag of Bulgaria.svg Гого Киров (? - 1905), български революционер от Мутулово
  • Flag of Bulgaria.svg Гошко Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Лесково[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Руси (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Иванчо Карасулията (1875 – 1905), български революционер, войвода
  • Flag of Bulgaria.svg Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), четник от Мачуково[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Вардаровски (? – 1905), четник от Ругуновец[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Христов Орджанов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Иванов Юруков (? – 1905), български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Лесково на 21 март 1905 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Христов (? – 1905), български революционер, четник от Ругуновец[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Танчо Джамбазов (? – 1905), български революционер от Люмница, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Христов Гольов (? – 1905), български революционер, четник от Ореховица[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пампор (? – 1905), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[18]
Свързани с Лесково
  • Flag of Bulgaria.svg Младен п. Костов (Попкостов), български учител в Лесково[22]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λέσκοβο -- Τρία Έλατα
  3. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.7, f. 1.
  4. Бабев, Иван. Ениджевардарският край /Природо-географска среда и стопански условия/, – в: Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 118.
  5. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 306
  6. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  7. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  8. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  9. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  11. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194 – 195.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
  13. Младенов, Кирил. Областта Меглен в Македония, Историко-етнографски преглед и народностни борби, София 1936, цит. по Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 300. Според други данни преселниците от Лесково в Голям Манастир са 36 семейства - Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 254.
  14. Αρχάγγελος. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  15. Αρχάγγελος.
  16. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  17. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560
  18. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  19. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 132, ISBN 9549514560
  20. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 135, ISBN 9549514560
  21. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 9549514560
  22. Илюстрация Илинден, 1936, бр.73-74, стр.5
     Портал „Македония“         Портал „Македония