Тодорци (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Мъглен. За бившето село в Беласица вижте Тодорич.

Тодорци
Θεοδωράκι
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 594 m
Население 772 души (2001)

Тодорци или понякога Тодорче или Тудорче (на гръцки: Θεοδωράκι, Теодораки, катаревуса: Θεοδωράκιον, Теодоракион, до 1925 година Τούδορτσι, Тудорци[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Селото има население от 772 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 10 километра югоизточно от Къпиняни, на плато в източните склонове на планината Паяк (Пайко). Селото вероятно носи името си от аязмото Свети Тодор.[2][3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

На два километра на север в местността Църковата поляна има останки от старо селище.[3] В началото на XX век Тодорци е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя – едно от малкото чисто християнски села в Мъглен.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тутордже (Toutordjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Тодорци живеят 336 българи християни.[6] Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тодорче (Todortche) има 288 българи екзархисти.[7]

Църквите в селото са изгаряни три пъти от турците – един път църквата „Свети Атанасий“ и два пъти „Възнесение Господне“ – в 1850 и 1875 година.[3]

Населението на селото дава двама участници в гръцката пропаганда – поп Божин Геракарис, ятак на гръцките чети, отровен от българи през март 1906 година, и капитан Тано Сорцис (1873 – 1953), участник в Балканската война на гръцка страна.[3]

В 1909 година в Тодорци е открито българско училище.[8]

През октомври 1910 година край селото българска чета се сражава с жандармерийско отделение.[9]

По време на Балканската война 2 души от Тодорци се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Новата църква в Тодорци.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са настанени гърци бежанци. В 1925 година е преименувано на Теодораки. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 6 бежански семейства и 27 души.[11]

В 1981 година селото има 805 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[12]

„Възнесение Господне“[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) зад църквата

Църквата „Възнесение Господне“ в Тодорци е строена около 1878 година. В трикорабната базилика има икони от 1778 година. Изписана е в 1878 година от Божин Стаменитов (Емануил Стаматиадис) от Енидже Вардар. Църквата е изгаряна три пъти от турците и днес е обявена от държавата за защитен паметник.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тодорци
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 5 одринска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τούδορτσι -- Θεοδωράκι
  2. Η Κωνσταντία. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б в г д е Το Θεοδωράκι. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  4. Τοπική Κοινότητα Θεοδωρακείου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 102 – 103.
  8. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 883.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 515.
     Портал „Македония“         Портал „Македония