Атанас Гущанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Гущанов
български просветен деец
Роден
около 1850 г.
Починал

Атанас Гущанов или Гощанов е български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гущанов е роден около 1850 година в неврокопското село Старчища, тогава в Османската империя. Учи в родното си село при учителя Никола Падарев и в близкото село Гайтаниново (1869 – 1870) при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, който оказва важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец.[2] Става български учител и преподава в селата Черешово, Неврокопско (1871 – 1872) и Крушево, Демирхисарско (1872 – 1874). В Крушево въвежда славянско пеене и псалтикия в църковните служби и започва да ги преподава в училище.[3] Тук се задомява за дъщерята на Ванчо Самаришев, в чийто дом се помещава училището. Той е член на Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[4] През 1873 година дружеството подпомага с 1000 гроша крушевското училище и поема част от заплатата му.

През юни 1875 година Гущанов, заедно с още няколко души, е обвинен за побоя и отрязването брадата на гръцкия епископ Неофит Врачански. Заради този инцидент той е хвърлен в затвора.[5][6] След освобождаването си е изгонен от местните гъркомани със семейството си в родното си село, като по този начин избягва масовите репресии срещу българското население през 1876 година. През 1877 година отново е поканен за учител в Крушево, но под натиска на митрополит Прокопий Мелнишки пак е въдворен от властите в Старчища. През учебната 1878 – 1879 за втори път учителства в Крушево. През октомври 1879 година си подава оставката и е принуден да избяга в Княжество България, установявайки се в Дупница.[7]

Гущанов е баща на революционера Димитър Гущанов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, стр. 68 – 71.
  2. Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.46.
  3. Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, стр. 238.
  4. Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.47 – 48.
  5. Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 85 – 86.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 62.
  7. Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, стр. 238.
     Портал „Македония“         Портал „Македония