Атанас Гущанов
Атанас Гущанов | |
български просветен деец | |
Роден |
около 1850 г.
|
---|---|
Починал | неизв.
|
Семейство | |
Деца | Димитър Гущанов |
Атанас Гущанов или Гощанов е български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гущанов е роден около 1850 година в неврокопското село Старчища, тогава в Османската империя. Учи в родното си село при учителя Никола Падарев и в близкото село Гайтаниново (1869 – 1870) при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, който оказва важно влияние за неговото формиране, като български просветен деец.[2] Става български учител и преподава в селата Черешово, Неврокопско (1871 – 1872) и Крушево, Демирхисарско (1872 – 1874). В Крушево въвежда славянско пеене и псалтикия в църковните служби и започва да ги преподава в училище.[3] Тук се задомява за дъщерята на Ванчо Самаришев, в чийто дом се помещава училището. Той е член на Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[4] През 1873 година дружеството подпомага с 1000 гроша крушевското училище и поема част от заплатата му.
През юни 1875 година Гущанов, заедно с още няколко души, е обвинен за побоя и отрязването брадата на гръцкия епископ Неофит Врачански. Заради този инцидент той е хвърлен в затвора.[5][6] След освобождаването си е изгонен от местните гъркомани със семейството си в родното си село, като по този начин избягва масовите репресии срещу българското население през 1876 година. През 1877 година отново е поканен за учител в Крушево, но под натиска на митрополит Прокопий Мелнишки пак е въдворен от властите в Старчища. През учебната 1878 – 1879 за втори път учителства в Крушево. През октомври 1879 година си подава оставката и е принуден да избяга в Княжество България, установявайки се в Дупница.[7]
Гущанов е баща на революционера Димитър Гущанов.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, стр. 68 – 71.
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.46.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, стр. 238.
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.47 – 48.
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 85 – 86.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 62.
- ↑ Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, стр. 238.