Илия Бижев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Бижев
български революционер и общественик
Илия Бижев (прав), съпругата му Любица със сина им Атанас (вляво), братът на Илия Бижев – Иван, и неговият син Кръстю. Солун, 1907 г.
Илия Бижев (прав), съпругата му Любица със сина им Атанас (вляво), братът на Илия Бижев – Иван, и неговият син Кръстю. Солун, 1907 г.

Роден
Починал
14 ноември 1966 г. (84 г.)

Илия Иванов Бижев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Бижев е роден на 22 юли 1882 година село Крушево, тогава в Османската империя. Негов брат е Никола Бижев, един от основните водачи на ВМОРО в Крушево, а Димитър Гущанов му е близък приятел.

Учи в Серското педагогическо училище, което завършва в 1903 година. На 18-годишна възраст Илия Бижев се присъединява към ВМОРО. Спомага утвърждаването на българското просветно дело в Демирхисарско и Серско, като особено подпомага революционния кръжок в педагогическото училище. В 1903 година е избран за ръководител на Демирхисарския околийски революционен комитет. Многократно е арестуван и лежи в солунския затвор Еди куле през 1905-1906 година.

След Младотурската революция заедно със Стойо Хаджиев, е делегат на Демирхисарско при учреждаването на Народната федеративна партия (българска секция) през 1909 година.

Участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев, Тодор Паница, Чудомир Кантарджиев, Таската Серски, при детронирането на Абдул Хамид II.

След Междусъюзническата война, заедно със семейството си и това на малкия си брат Иван, се изселват в Мелник през 1914 година. Участва в Първата световна война и след това трайно се установява в Петрич. След 1920 година е член на Окръжната постоянна комисия в Петрич.

Илия Бижев се занимава с учителство и търговия, а също е помощник-адвокат и общественик. През 1924 година, заедно с Иван Ангов и други е съосновател на тютюневата кооперация „Самуилова крепост“ в Петрич. Той е избран за председател на първия управителен съвет на кооперацията.[1] На следващата година открива тютюнева фабрика със същото име в София и е неин първи директор.

Умира в София през 1966 година.[2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 356.
  2. Известия на НИМ, Том XVII, 2006, Олга Янева, „Непознатият Илия Бижев“, стр.95-107.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
     Портал „Македония“         Портал „Македония