Самуилова крепост (кооперация)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилова крепост.
| „Самуилова крепост“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | тютюнева кооперация |
| Основана | 12 юли 1924 г. |
| Закрита | 1947 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Петрич |
| Езици | български |
„Самуилова крепост“ е българска тютюнева кооперация, съществувала от 1924 до 1948 година в Петрич, България. Кооперацията оказва съпротива на тютюневите монополи и е важна икономическа единица в Петричко.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1920 година в Петрич е основан земеделския синдикат „Земеделец“.[1] В 1922 година към синдиката се основава тютюнев отдел. През 1923 година сидикатът събира 26 098 kg тютюн от реколта 1922 година.[2] В 1923 година, след Деветоюнския преврат, синдикатът е разтурен и на 12 юли 1924 година тютюневият му клон[2] се учредява като самостоятелна кооперация в Петрич. Първият управителен съвет на кооперацията е в състав: Илия Бижев – председател, Михаил Стоев – секретар и Христо Попниколов, Димитър Медникаров и Георги Попов – членове. Целта на кооперацията е да осъществява обща обработка и обща продажба на тютюните на членовете си.[1] През 1924 година кооперацията приема 83 117 kg тютюни, които продава и отчита на производителите с 40 лева над търговските цени в района.[2] Поради икономическите кризи в последващите години дейността на кооперацията намалява.[1] Кооперацията се активизира отново в началото на 30-те години. В 1931 година тя приема 159 000 kg тютюн, а на следната 1932 година – 134 200 kg. Поради вмешателство на Българската земеделска банка, кооперацията не приема тютюни в 1933, 1934 и 1935 година. Дейността ѝ̀ е възстановена в 1936 година.[2] В 1937 година е избран нов управителен съвет, начело със Стоян Въндев.[1] От 1936 до 1940 година кооперацията отчита цени от 5 до 44 лв. на kg над цените на тютюните, закупени в района. В обработката на тютюните на кооперацията са заети 150 – 300 работници. Кооперацията има 303 564 kg средногодишно събран тютюн за 1941 – 1943 година. Кооперацията има триетажен склад с капацитет от 300 000 kg.[3]
| Година | Членове | Дялов капитал | Обработвани тютюни | Фондове | Имоти |
|---|---|---|---|---|---|
| 1943 | 1221 | 5 274 950 лв. | 374 332 kg | ||
| 1946 | 2792 | 31 596 751 лв. | 1 326 674 kg[1] | ||
| 1947 | 12 493 190 лв. | 13 352 218 | 3 968 378[3] |
След Деветосептемврийския преврат, със Закона за национализацията от 1947 година, кооперацията се разпуска.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 356.
- ↑ а б в г Тимов, Ангел, Георги Лазаров, Методи Веселинов. Борби по пътя на нашето тютюнопроизводство. Пловдив, Христо Г. Данов, 1973. с. 69.
- ↑ а б Тимов, Ангел, Георги Лазаров, Методи Веселинов. Борби по пътя на нашето тютюнопроизводство. Пловдив, Христо Г. Данов, 1973. с. 70.
