Рупелски пролом

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Рупелско дефиле)
Направо към: навигация, търсене
Рупелски пролом
Greece location map.svg
41.312° с. ш. 23.34° и. д.
Рупелски пролом
Рупелски пролом
Г. К.: 41° 19' 23'' N, 23° 20' 53'' E
Тип на обекта: пролом
Данни
Надм. височина: 60 m
държава: Гърция
река: Струма

Рупелският пролом (или Рупелското дефиле, на гръцки: Ρούπελ или Στενωπό του Ρούπελ, Стенопо ту Рупел) е живописен пролом на река Струма (10-ти по ред по течението ѝ) в Северна Гърция, между източните склонове на планината Беласица на запад, и западните склонове на Сенгелска планина на изток. Свързва малкото Марикостенско поле в България на север със Серското поле на юг. Проломът носи името на обезлюдено днес село Рупел, прекръстено през 1926 година на Клиди.[1]

Проломът е с епигенетичен произход и е всечен в терциерни и кристалинни скали, изграждащи съотвено западните части на Сенгелска планина и източните части на Беласица. Дължината му е около 10 km, а средната му надморска височина – около 60 m. Характерен е с асиметричните си долинни склонове – западните към Беласица са стръмни, а източните към Сенгелска планина – полегати.

През Рупелския пролом духа северният рупелски вятър на юг към Серското поле.[2]

Започва южно от село Драготин (прекръстено през 1927 година на Промахон), разположено непосредствено до ГКПП Кулата-Промахон след границата на около 69 m н.в. и се насочва на юг. След около 5 km, в района на бившето село Рупел е средата му и тук надморската височина е около 60 m. Северозападно от малкото селце Лутра излиза от пролома на 52 m н.в. и навлиза в северната част на Серското поле[3].

През него преминава един от главните въздушни коридори за миграция на прелетните птици от Европа към АфрикаВиа Аристотелис.

На 22-23 октомври 1912 година Седма рилска дивизия настъпва и преодолява Рупелския пролом. Нейната Трета бригада освобождава Валовища от османска власт. Дивизията продължава настъплението си към Солун, в който след победоносния бой при Айватово влиза на 27 октомври 1912 година.

По цялата дължина на пролома, от север на юг, на протежение от 10 km преминава участък от Европейския пътен коридор Е79.

Успоредно на шосето през пролома преминава и участък от около 10 km от трасето на жп линията СофияБлагоевградКулатаАтина. През 1941 г. през пролома БДЖ прокарва последния участък от 14 km на железопътната линия, свързваща София с Валовища. Тя е тържествено открита на 8 декември 1941 година от министъра на благоустройството Димитър Василев. С връщането на гръцката власт, ж.п. линията е разрушена и прекъсната за 20 години, след което отново е в експлоатация.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 418.
  2. Θεσσαλονίκη: Βαρδάρης και Χορτιάτης «χρωματίζουν» το κλίμα. // «Μακεδονία». Архив на оригинала от 2013-07-02. Посетен на 2013-04-23.
  3. Енциклопедия „България“, Издателство на Българската академия на науките, том 5, София 1986, с. 836
     Портал „Македония“         Портал „Македония