Симеон Гърнев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Гърнев
български революционер
Роден
Починал
15 юни 1925 г. (38 г.)

Симеон Атанасов Гърнев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Гърнев е роден на 22 март 1887 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и участва в борбата на организацията с османската власт, като е привърженик на Яне Сандански и Димо Хаджидимов.[1] По времето на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на 15 щипска дружина.[2] Участва и в Междусъюзническата и в Първата световна война.[1]

След войната става член на БЗНС и е избран за кмет на Либяхово при управлението на партията, а през 1922 година е избран за общински съветник. Работи за подобряване на състоянието на ниските класи и се противопоставя на ВМРО. След Деветоюнския преврат в 1923 година е уволнен като кмет. През септември 1923 година, в навечерието на комунистическото въстание, е арестуван. През май 1925 година е задържан от дейци на ВМРО при Дъбнишката акция на ВМРО, откаран в Дъбница, където е измъчван един месец и на 15 юни е убит в землището на Садово.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Гърнев
(1827 — 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Гърнев
(ок. 1856 — 1913)
 
Атанас
(? — 1906)
 
Тодор Гърнев
(1876 — 1925)
 
Иван Гърнев
(1880 — 1942)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Гърнев
(1894 — 1966)
 
Радой Гърнев
(1895 — 1952)
 
Симеон Гърнев
(1887 — 1925)
 
Никола Гърнев
(1895 — 1948)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Гърнев
(1922 - 2022)
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 143.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192.