Иван Гърнев
| Иван Гърнев | |
| деец на БЗНС | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 1942 г.
|
Иван Симеонов Гърнев е български политик, деец на Българския земеделски народен съюз.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Гърнев е роден в 1880 година в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Баща му е възрожденският деец Симеон Гърнев, а брат му Георги Гърнев е фолклорист. Член е на БЗНС.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, служи във 2-ра рота на 14-а воденска дружина.[3]
Участва в Първата световна война в Шести пехотен македонски полк. За отличие в боевете е награден със знак на военния орден „За храброст“, IV степен[4]
Арестуван е през май 1925 година при Дъбнишката акция на ВМРО, отведен в Дъбница и изтезаван. През 1934 година е избран за кмет на родното си село. Умира през 1942 година.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Симеон Гърнев (1827 – 1905) | Стоил Гърнев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Гърнев (ок. 1856 – 1913) | Атанас (? – 1906) | Тодор Гърнев (1876 – 1925) | Иван Гърнев (1880 – 1942) | Стоян Гърнев (? – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Гърнев (1894 – 1966) | Радой Гърнев (1895 – 1952) | Симеон Гърнев (1887 – 1925) | Никола Гърнев (1895 – 1948) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Гърнев (1922 – 2022) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 – 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 146.
- ↑ Панчелиев, Атанас. Най-младите опълченци се бият и в Балканската война // 168 часа, 9 октомври 2017. Посетен на 21 февруари 2019.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 192.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 604
