Направо към съдържанието

Никола Гърнев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Гърнев
български комунист
Роден
Починал
1948 г. (52 г.)

Никола Атанасов Гърнев[1] Гавалянски е български общественик и революционер, деец на БКП и ВМРО (обединена).[2]

Никола Гърнев е роден на 20 февруари 1895 година в Либяхово, Неврокопско, тогава в Османската империя. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 14-а воденска дружина, и е награден с орден „За храброст“.[2]

След войните за Национално обединение се присъединява към БКП и е член на Неврокопската партийна организация. Влиза в ръководството на кооперация „Освобождение“ и участва в редица акции в защита на тютюнопроизводителите в Неврокоп. След Неврокопската акция на ВМРО от края на 1922 година се установява в Пловдив. През 1929 година участва на среща в Берлин със Станке Димитров и Владимир Поптомов,[2] а през 1930 година е делегат на Цариградска конференция на ВМРО (обединена).[3] Сближава се и с дейци на БЗНС и през 1941 година подготвя атентат, но е заловен след претърсване в дома му, където е намерено голямо количество оръжие и взривове.[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е избран за заместник областен управител на Пловдив и е председател на т. нар. Народен съд в областта. Умира в София през есента на 1948 година.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симеон Гърнев
(1827  1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоил Гърнев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Гърнев
(ок. 1856  1913)
 
Атанас
(?  1906)
 
Тодор Гърнев
(1876  1925)
 
Иван Гърнев
(1880  1942)
 
Стоян Гърнев
(?  1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Гърнев
(1894  1966)
 
Радой Гърнев
(1895  1952)
 
Симеон Гърнев
(1887  1925)
 
Никола Гърнев
(1895  1948)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Гърнев
(1922 – 2022)
 
 
 
  1. Неуспешният преврат на Гемето през 1941 г. // 24chasa.bg. Посетен на 28 май 2023.
  2. 1 2 3 4 5 Най-младите опълченци се бият и в Балканската война // 168chasa.bg. Посетен на 28 май 2023.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 14.