Никола Гърнев
| Никола Гърнев | |
| български комунист | |
| Роден |
20 февруари 1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 1948 г.
|
Никола Атанасов Гърнев[1] Гавалянски е български общественик и революционер, деец на БКП и ВМРО (обединена).[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Гърнев е роден на 20 февруари 1895 година в Либяхово, Неврокопско, тогава в Османската империя. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 14-а воденска дружина, и е награден с орден „За храброст“.[2]
След войните за Национално обединение се присъединява към БКП и е член на Неврокопската партийна организация. Влиза в ръководството на кооперация „Освобождение“ и участва в редица акции в защита на тютюнопроизводителите в Неврокоп. След Неврокопската акция на ВМРО от края на 1922 година се установява в Пловдив. През 1929 година участва на среща в Берлин със Станке Димитров и Владимир Поптомов,[2] а през 1930 година е делегат на Цариградска конференция на ВМРО (обединена).[3] Сближава се и с дейци на БЗНС и през 1941 година подготвя атентат, но е заловен след претърсване в дома му, където е намерено голямо количество оръжие и взривове.[2]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е избран за заместник областен управител на Пловдив и е председател на т. нар. Народен съд в областта. Умира в София през есента на 1948 година.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Симеон Гърнев (1827 — 1905) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Гърнев (ок. 1856 — 1913) | Атанас (? — 1906) | Тодор Гърнев (1876 — 1925) | Иван Гърнев (1880 — 1942) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Гърнев (1894 — 1966) | Радой Гърнев (1895 — 1952) | Симеон Гърнев (1887 — 1925) | Никола Гърнев (1895 — 1948) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Гърнев (1922 - 2022) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Неуспешният преврат на Гемето през 1941 г. // 24chasa.bg. Посетен на 28 май 2023.
- ↑ а б в г д Най-младите опълченци се бият и в Балканската война // 168chasa.bg. Посетен на 28 май 2023.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 14.
