Буковски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за манастира в Северна Македония. За манастира в България вижте Голямобуковски манастир.

Буковски манастир
Буковски манастир
Манастир Буково (Битола).jpg
Католиконът
North Macedonia relief location map.jpg
40.985° с. ш. 21.3294° и. д.
Буковски манастир
Местоположение в Северна Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Буково
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Битоля
Време на изграждане 1837 г.
Съвременен статут действащ храм
Буковски манастир в Общомедия

Буковският манастир „Свето Преображение Господне“ или „Свети Спас“ или „Свети Сотир“ е православен манастир в Северна Македония, днес в диозеца на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. Разположен е между селата Кърстоар (Кръстофор) и Буково на 6 km от Битоля.[1]

Манастирът първоначално има монаси, но след 50 години по-късно монашеският живот замира и управлението е поето от миряни от Битоля.[2] Манастирската църква е построена през 1837 година в центъра на оградения минастирски двор. Като качество на градежа храмът е една от най-представителните в подпелистерския район. В архитектурно отношение представлява комбинация между трикорабна базилика и вписан кръст с купол, който се издига в централната част на храма. На изток има седемстранна апсида. На южната и северната стена има по четири праволъгълни прозореца. Входовете са от юг, запад и север. Над западния е издялан дълъг надпис, който дава годината на изграждането – 1837.[1]

В интериора трите кораба са разделени от два реда от по четири масивни стълбове, оформени от по 10 и 12 каменни пръстени, свързани помежду си с арки.[1] Куполът е на четири пандантифа. Осветлението от осемстенния барабан е осигурено чрез прозорци.[3]

Вътрешността на църквата никога не е била изписвана, но нейният интериор е изпълнен с дърворезба: иконостас, две табла, поставени в западната стена и един сандък, където се съхраняват свещеническите одежди. Иконостасът е от три, а в централната част от четири реда колони. В него са вградени дялове от по-стар иконостас. В църквата има много икони от XIX век и началото на XX век – датират от 1862, 1881, а част от 1908 г. Тези икони по стиловите си белези са дело на местни зографи. В църквата има и една стара икона изработена от неизвестен зограф през XVIII век. Заради гъстата гора и околна благоприятната микро климат в околностите на манастира, жителите на Битоля и околностите редовно посещават този манастир.[2][3]

Изглед към манастира, 1917 г.
Изглед към манастира, 1950 г.

Атанас Шопов посещава Буковския манастир и в 1893 година пише:

Същият манастир не представлява нещо особно. Той е една малка селска църквица, която е служила за богомолен дом на селата Кърстофор и Буково. Около църквицата има няколко дъсчени и разнебитени стаи, в които през лятото пребивават по няколко деня някои граждани за променение на въздуха. Нито един монах. Селският свещеник дохожда от време на време и служи в църквата. Може да се каже, че манастирят е красивата сенчеста местност със студената си вода, а не невзрачната селска църквица... Преди години всичките кърстофорски християни са признали ведомството на родното си духовно началство. Естественото и справедливото е било и манастирят им да влезе под духовното ведомство на Екзархията. Но това право им се е оспорило и манастирът е завладян от Битолската гръцка митрополия. Така щото, християните, отказани от гръцката митрополия, са се лишили и от църквата си. Завожда се процес. Християните искат църквата си, а митрополията отговаря, че тя е била тяхна собственост додето са признавали нейното духовно ведомство. Въобще гръцките митрополии считат за свои всичките обществени учреждения, които са направени с тяхно благословение или освещение... Същото е станало и с Кърстофорския манастир, който при всичко че се намерва край селото Кърстофор и е правен от кърстофорските християни днес е в ръцете на битолските гъркомани, по единствената причина, че селото е признало духовното ведомство на Екзархията.[4]
Буковският, Барешанският и Търновският манастир

По време на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 1904 до 1908 година Буковският манастир заедно с гъркоманското Буково е главна база на андартите в Пелагония.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 40.
  2. а б Манастири. // VisitPelagonia.mk. Посетен на 17 юни 2016.
  3. а б Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 41.
  4. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 271 - 272.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 212.
     Портал „Македония“         Портал „Македония