Радобор
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция вижте Градобор.
| Радобор Радобор | |
| — село — | |
 | |
  Радобор | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 579 m |
| Население | 145 души (2002) |
| Пощенски код | 7216 |
| МПС код | BT |
| Радобор в Общомедия | |
Радобор (на македонска литературна норма: Радобор) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 579 m надморска височина в центъра на Битолското поле, в областта Пелагония, на 15 km североизточно от град Битоля. На 5 km на запад от селото е общинският център село Могила.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според една легенда, името на селото е свързано с плодовитостта на землището му - селяните викали „реди-бери“, което се трансформирало в Радо-бер и Радобор.[1]
В XIX век Радобор е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Св. св. Петър и Павел“ е изградена в 1891 година от майстор Христо Тасламичев от Прилеп.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Радоборъ има 320 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радобор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 37 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Радобор има 312 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5] Към 1906-1907 година Радобор, заедно с Ношпал, Трап, Будаково и Горно Чарлия образува енория в Пелагонийската епархия на Екзархията, с енорийски свещеник Тодор поп Стоянов, син на местния свещеник Стоян Тодоров.[6]
В 1961 година селото има 431 жители. Радоборци се изселват към Битоля, Скопие, Европа и презокеанските земи.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 145 жители, всички северномакедонци.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 145 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Радобор
Димитър Пажев (? – 1913), български военен деец, майор- Христо Бучков (? – 1949), български революционер, дългогодишен селски войвода на ВМОРО, починал в Радобор[8]
- Тодор Кочов Димов – Габеро (1872 – 1977), български революционер, четник при Стойо Орленчето през 1903 година,[9] негов внук е Методи Димов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Радобор // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 76, л. 1-2 (Регистър на венчилата в с. Радобор, с. Трап, с. Будаково, с. Ношпал и в с. Горно Чарлия, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25.
| ||||||||
