Тодор Димов – Габеро
Тодор Димов – Габеро | |
български революционер | |
Роден |
1872 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Други роднини | Методи Димов (внук) |
Тодор Кочов Димов – Габеро е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Наричан „последния комитаджия от битолското поле“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Димов е роден в 1872 година в битолското село Радобор, тогава в Османската империя. Включва се в националноосвободителното движение и става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Става четник при Стойо Орленчето в 1903 година.[2]
Умира на 5 юни 1977 година в Битоля.[1]
Негов внук е Методи Димов.[1] Димов е автор на няколко книги, посветени на българското националноосвободително движение в Македония. Книгата „Габеро“, посветена на неговия дядо Тодор Димов – Габеро, става известна с политически скандал, когато се установява, че българският президент Георги Първанов е консултирал написването ѝ като сътрудник на Държавна сигурност.[3]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Димов, Методи. Габеро. Льовен, 1991.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Методи Димов от Битоля, Вардарска Македония - „Габеро“, Льовен, 1991 година // Онлайн бибилиотека „Струмски“. Посетен на 21 юли 2024 г.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 25.
- ↑ Йорданов, Руслан. Зоон етнополитикон, сп. „Тема“, бр. 26 (245), 3 – 9 юли 2006 г.