Долно Сърбци
| Долно Сърбци Долно Српци | |
| — село — | |
 „Свети Теодор Тирон“, 1970 г. | |
  Долно Сърбци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 593 m |
| Население | 479 души (2002) |
| Пощенски код | 7245 |
| МПС код | BT |
| Долно Сърбци в Общомедия | |
Долно Сърбци или Старо Сърбци (на македонска литературна норма: Долно Српци) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. Настилни пътища го свързват със съседните села Беранци на юг и Иваневци на север, от запад се намира и планинският рид Древеник.
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
В параклиса „Свети Архангел Михаил“ в гробището на селото са запазени царски двери, които според някои автори са дело на зографа от XVI век Онуфрий Аргитис.[1]
Селото под името Сърбци се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.[2]
В XIX век Долно Сърбци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сърбци има 820 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старо Сърбци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 90 къщи.[4]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5]
По време на Първата световна война Паша Сърбци е част от Иваневска община и има 695 жители.[6]
Църквата в селото „Свети Теодор Тирон“ е изградена в 1970 година.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 479 жители, от които 478 македонци и един друг.[8]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1180 | 1136 | 1307 | 1338 | 1433 | 785 | 545 | 479 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 478 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долно Сръбци
Благой Шамбевски (1921 - 1974), македонски емигрантски общественик
- Други
- Оливер Шамбевски (р. 1973), северномакедонски политик, по произход от Долно Сръбци
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 153.
- ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 148.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
| ||||||||
