Мусинци
| Мусинци Мусинци | |
| — село — | |
 | |
  Мусинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Могила |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 630 m |
| Население | 302 души (2002) |
| Пощенски код | 7215 |
| МПС код | BT |
| Мусинци в Общомедия | |
Мусинци (на македонска литературна норма: Мусинци) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 630 m надморска височина в областта Пелагония, южно от град Прилеп и североизточно от град Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Мусинци е село в Прилепска кааза на Османската империя. Името му на турски е Муса Оба. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мусенци (Moussentzi) е посочено като село със 74 домакинства и 240 жители мюсюлмани, 85 българи и 10 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мусинци има 540 жители, от които мнозинството от 450 души са турци, 80 българи християни и 10 цигани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мусинци е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 83 къщи.[4]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мусинци има 80 българи екзархисти.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Мусинци живеят 556 турци.[6]
В 1992 година започва строежът на църквата „Рождество Богородично“.[7] В селото има и църква „Света Петка“.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители, от които:[8]
| Години | Македонци | Албанци | Турци | Цигани | Власи | Сърби | Бошняци | Други | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1948 | — | — | — | — | — | — | — | — | 1042 |
| 1953 | 18 | 1 | 1200 | — | — | — | — | 3 | 1222 |
| 1961 | 480 | 4 | 90 | — | — | — | — | 7 | 575 |
| 1971 | 361 | 1 | 31 | — | — | — | — | 3 | 396 |
| 1981 | 353 | — | 21 | — | — | — | 13 | 2 | 388 |
| 1994 | 284 | 1 | 24 | — | — | — | — | — | 309 |
| 2002 | 284 | 1 | 16 | — | — | 1 | — | — | 302 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Мусинци
Петър Гинчев Петров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мусинци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 1; оп. 1, а.е. 303, л. 43
| ||||||||
