Направо към съдържанието

Мусинци

Мусинци
Мусинци
— село —
41.1664° с. ш. 21.5381° и. д.
Мусинци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина630 m
Население302 души (2002)
Пощенски код7215
МПС кодBT
Мусинци в Общомедия

Мусинци (на македонска литературна норма: Мусинци) е село в южната част на Северна Македония, в Община Могила.

Селото е разположено на 630 m надморска височина в областта Пелагония, южно от град Прилеп и североизточно от град Битоля.[1]

В XIX век Мусинци е село в Прилепска кааза на Османската империя. Името му на турски е Муса Оба. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мусенци (Moussentzi) е посочено като село със 74 домакинства и 240 жители мюсюлмани, 85 българи и 10 цигани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мусинци има 540 жители, от които мнозинството от 450 души са турци, 80 българи християни и 10 цигани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мусинци е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак с 83 къщи.[4]

В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мусинци има 80 българи екзархисти.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Мусинци живеят 556 турци.[6]

В 1992 година започва строежът на църквата „Рождество Богородично“.[7] В селото има и църква „Света Петка“.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители, от които:[8]

Години Македонци Албанци Турци Цигани Власи Сърби Бошняци Други Общо
1948 1042
1953 18 1 1200 3 1222
1961 480 4 90 7 575
1971 361 1 31 3 396
1981 353 21 13 2 388
1994 284 1 24 309
2002 284 1 16 1 302
Починали в Мусинци
  • Петър Гинчев Петров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
  1. а б Мусинци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  7. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008 
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 1; оп. 1, а.е. 303, л. 43