Направо към съдържанието

Лознани

Лознани
Лознани
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
41.2078° с. ш. 21.4039° и. д.
Лознани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Площ9 km²
Надм. височина569 m
Население185 души (2002)
Пощенски код7245
МПС кодBT
Лознани в Общомедия

Лознани (на македонска литературна норма: Лознани) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.

Селото е разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. Землището му е богато и подходящо за земеделие.

Гара Лознани
Лознанският манастир с църквата „Св. св. Кирил и Методий“, 1990 г. (вляво) и „Свети Георги“ (вдясно)

В XIX век Лознани е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е построена в 1860 година, доизградена в 1900 година.[1][2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лознани има 300 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лознани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 26 къщи.[4]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Лознени има 30 български къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лознани има 192 българи екзархисти.[6]

По време на Първата световна война Лознани е част от Иваневска община и има 409 жители.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 185 жители, всички македонци.[8]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 466 521 586 557 509 383 215 185
Националност Всичко
македонци 185
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
  1. Лознани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2023-04-01. Посетен на 2023-10-30.
  2. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  7. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 17 февруари 2021 
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 март 2008