Сойка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сойка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Вранови (Corvidae)
род:Сойки (Garrulus)
вид:Сойка (G. glandarius)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Сойка в Общомедия
[ редактиране ]

Евразийската сойка (Garrulus glandarius) е вид птица от семейство вранови (Corvidae).

Отглежда се понякога като декоративна птица и по подобие на повечето представители на семейство Вранови се отличава с висока интелигентност, способност за заучаване на думи и звукоподражание.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Евразийската сойка се среща в обширен регион от Западна Европа и Северозападна Африка до Индийския субконтинент и по-нататък до източния бряг на Азия и надолу в Югоизточна Азия.

В България е разпространена повсевместно, но е с ниска плътност на популацията. Води уседнал начин на живот. Тя е постоянен вид, който през зимата скита. Обитава широколистни дъбови и букови гори в средния пояс на планините. Среща се понякога и в паркове, в които растат подходящи дървета. Прави гнездо високо по дърветата, изградено от клони и застлано с коренчета, трева и косми.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е средно голяма птица с размери около 32 – 35 cm. За разлика от повечето представители на семейството е пъстро оцветена. Издава силни и резки крясъци и успешно имитира други птици. Движи се енергично и ловко, обикновено се забелязва чак когато излети или за кратък момент когато се задържи за малко неподвижна, по принцип е недоверчива и потайна птица. Има малка качулка на главата, над опашката също е бяла.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женската снася 5 – 8 светлозелени яйца изпъстрени със синкави точки, които двете птици мътят 16 – 18 дена. Малките напускат гнездото на 20-дневна възраст.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с жълъди, плодове, семена, пъпки, насекоми, различни безгръбначни и много рядко по-дребни гръбначни животни.

През пролетта и лятото се храни с яйца и малки на по-дребни птици. Понякога при изобилие на жълъди си приготвя запаси, с които се храни през зимата и често такива запаси се превръщат в нови групички дървета. Така сойката „помага“ в залесителната дейност. Аналогична роля изпълнява Сокерицата (която е също от семейство Вранови и има подобни размери) в иглолистните гори.

Евразийска сойка
Евразийска сойка

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Garrulus glandarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)