Червеногърба сврачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червеногърба сврачка
♂ Червеногърба сврачка
Червеногърба сврачка
♀ Червеногърба сврачка
Червеногърба сврачка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Сврачкови (Laniidae)
род:Сврачки (Lanius)
вид:Червеногърба сврачка (L. collurio)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
NT map.png
Червеногърба сврачка в Общомедия
[ редактиране ]

Червеногърбата сврачка (Lanius collurio) е дребна хищна птица от семейство Сврачкови (Laniidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото ѝ е около 17 – 20 cm, размахът на крилете – 30 cm и тежи около 30 г. Има добре изразен полов диморфизъм, мъжката е доста ярко оцветена, докато женската е с маскировъчно кафяво, изпъстрено с черни петънца оперение. По външен вид женската е сходна с женската на домашното врабче. Младите птици са оперени подобно на женските. Човката е силна и с леко завита надолу горна половина, притежава характерния за семейството зъбовиден ръб в края ѝ.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа (включително и България), Азия и Африка. Прелетна птица. Обикновено гнезди в Европа (включително и България) и Азия, а зимува в Африка. Обитава предимно открити, обрасли с храсти местности и покрайнини на гори, до горната граница на гората.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено можем да я видим кацнала на някоя жица или храст да наблюдава за плячка. Това тя прави стоейки и изчаквайки неподвижно. Когато забележи подходяща жертва, тя се спуска рязко върху нея. Червеногърбата сврачка, подобно на другите сврачки, може да бъде определена по-скоро като хищник, защото се храни често с животни, сходни на нея самата по размер, като дребни птици, дребни видове синигери, млади врабчета, мишки, земеровки, гущери, дребни змии, дребни жаби, тритони, едри насекоми, попови прасета, скакалци и др.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Lanius collurio

Гнездото си прави в гъсти храсти на неголяма височина. То е чашковидно, добре оплетено от сламки и суха трева. Снася 5 – 6 яйца, които женската мъти в продължение на 12 – 15 дни. Малките напускат гнездото след около 2 седмици. Родителите ги хранят предимно с насекоми. Често кукувицата снася яйцата си в гнездата на този вид.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Широко разпространен в България вид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lanius collurio (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)