Горска улулица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горска улулица
Tawny wiki edit1.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Птици
разред: Strigiformes Совоподобни
семейство: Strigidae Совови
род: Strix Улулици
вид: S. aluco Горска улулица
Научно наименование
Уикивидове Strix aluco
Linnaeus, 1758
Разпространение
Strix aluco dis.png
горска улулица в Общомедия

Горската улулица (Strix aluco) е птица от семейство Совови. Средно голяма по размер. Един от най-обикновените видове европейски сови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Сравнително едра сова. Дължината ѝ е 37 – 46 см, а размахът на крилата 81 – 105 см. (дължината на крилото е 26 – 31 см.) Теглото и достига 385—800гр. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера – „уши“. Крилата са закръглени, а опашката е къса. [2] Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки. Женските са доста по-големи от мъжките, с 5% по-дълги и с 25% по-тежки.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е на Британските острови, с изключение на Ирландия, в цяла Европа, от южните части на Скандинавия до Средиземно море, района на Атласките планини в Северна Африка, от Мала Азия до западен Иран, подпланинските области южно от Хималаите, северен Индокитай, Източен Китай, Тайван и Корея.

В България е широко разпространена в цялата страна в равнинни и планински райони. Установена е до 1750 m н. в. Най-многобройна е в пояса 200 – 600 m н. в.[3]

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Горската улулица е постоянна птица. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. В последните десетилетия все по-често загнездява и в населени места. През деня стои неподвижно по отворите на хралупи.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида.[4] Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:[5]

Горска улуица, най-вероятно представител на подвида S. a. sylvatica

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Гнездото си прави в хралупи на широколистни дървета, на височина 2 – 9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на врани, керкенез, обикновен мишелов, голям ястреб, кани. Териториална птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.[6]

Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа две съседни двойки могат да са на разстояние 300 – 400 m, докато в България периметъра е около 1 km.[3]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. Погадките ѝ са сиви на цвят, дълги – 4 – 6 см и широки – 2 – 3 см.

Размножаване и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период започва през февруари или март. Тогава е активна и през деня. Лети между дърветата, пляска силно с крила, трака с човката си и издава силни крясъци.

Снася 4 – 5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след едни месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна – през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.

Природозащитен статус и опазване[редактиране | редактиране на кода]

Значение за човека[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че е полезна като регулатор на популациите на мишевидни гризачи и насекоми.[7]

В културата[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Strix aluco. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 декември 2008.
  2. Симеонов (1988), с. 73
  3. а б Симеонов (1988), с. 74
  4. Voous, Karel H. (1988), стр. 209 – 219
  5. Strix aluco. World Owl Trust. Посетен на 30 декември 2008
  6. Симеонов (1988), с. 76
  7. Симеонов (1988), с. 78

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Симеон. Совите – нашите тайнствени приятели. Изд. на БАН, София, 1988. стр. 73 – 78
  • Voous, Karel H.; Cameron, Ad (художник). Owls of the Northern Hemisphere. Collins, London, 1988. ISBN 0002194937, pp. 209 – 219